новина 15
ДУНАВСКА СОЯ - ШАНС ЗА РАЗВИТИЕТО НА СОЯТА В БЪЛГАРИЯ

 

Соята у нас - реалности и възможности.
“Дунавска соя” – шанс за развитието на соята в България
 
 
Ситуацията у нас.
В исторически аспект, развитието на соята в България се характеризира с периоди на подем от 1934 до 1940 г. ( 700 000 дка) и от 1975до 1985 г. (над 900 000 дка) и периоди на отливии силно редуцирани площи с производство под 15 -20 хил.дкa, както е понастоящем.
Анализът на периодите на подем на соята показват, че икономическите стимули са били главният движещ фактор за развитието на соята у нас. През 1934 г. у нас се основава българо-германско търговско акционерно дружество „Соя” за производство и износ. Дружеството е предоставяло авансово на производителите семена и бактериален препарат Нитрагин и е изкупувало соята основно за износ за Германия. Независимо че добивите не са били високи (основен сорт соя е бил сорта Унгарска дребна), гарантираното изкупуване и добрата цена стимулирало дори и дребните производители, които отглеждали соя и на малки площи в дворните си места. Този успешен модел, обаче просъществувал до началото на втората световна война.
През периода 1975 -1985 г. в условията на плановото селско стопанство се извършва концетрация и специализация на соевото производство в 12 окръга на Северна България. Внедрява се нова научно обоснована промишлена технология за производство на соя и нови интродуцирани американски сортове (Хъдзън, Бийсън, Уайн, Уилямс, Амсой, S-1346 и др.). Но и през този период икономическите стимули предприети от държавата са били водещи, а именно: задоволяване нуждите на бързо развиващият се сектор животновъдство със собствен протеинов източник, отчитане на задължителните държавни доставки на фуражно зърно чрез соя (1 кг предадена соя отчитала 2,5 кг фуражно зърно), изкупуването и преработката в маслено екстрационните заводи за слънчоглед е било гарантирано. Инвестирането в научни програми и проекти свързани със соята и поливното земеделие е също основен приоритет на държавата през този период.
Причини за намаляване на производството на соя през последните 25-30 години.
Причините са комплексни (табл.1), но най-важните от тях са следните:
  • Внос на соев щрот от страни със силно субсидирано производство и значително по-благоприятни агроклиматични условия;
  • Отпадане на икономическите стимули за производителите на соя;
  • Несигурен пазар, ниски цени и липса на специализирано предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята;
  • Ниски добиви поради:
- неспазване на агротехниката;
- допускане на силно заплевеляване. Соята е слаб конкурент на плевелите и е определена за „критерий за културата на земеделие”;
- невъзможност за напояване, по известни причини.
Предизвикателства свързани с климата и напояването:
  • У нас проблем по време на репродуктивният период на соята (юниюлиавгуст)„цъфтеж и наливане на бобовете”са честите засушавания, съчетани с високи температури (около и над 40oC) и ниска относителна влажност на въздуха (под 40-30%). Но този проблем е валиден и за другите пролетни култури у нас.
  • Поради тези условия производството на соя в силно засушливи райони при неполивни условия е рисково.
Внос на соя, соев щрот и соеви продукти.
В България има недостиг на протеинови компоненти, който недостиг се покрива от внос на соев щрот (нископротеинов -40-43% и високо протеинов над 48% ) от Южна Америка –Бразилия и Аржентина. Затова пазарната ниша за соя и соеви продукти е отворена и незапълнена.
През различни периоди вноса на соев щрот у нас е достигал 120 000-150 000 тона годишно (90% и по-вече е от GMO соя). Само от северната част на Бразилия той е от не генно променена соя.
Законова ситуация с GMO соята в България.
С последните допълнения и изменения в закона за ГМО (30 март, 2010 г) в България е въведена тотална забрана за всякакво свободно разпространение в околната среда и отглеждане на ГМО в полски условия, включително и на ГМО, които са одобрени за пазара в Европейският съюз.
Единствената култура допусната за отглеждане в ЕС през 1998 г. е царевица на Монсанто -MON810 /носи ген произвеждащ бактериален токсин правещ растенията устойчиви на вредители/ който се сее в Испания на площ от 138 000 ha 2013 г. – с 19% по-вече от 2012 г. Това контрастира на ситуацията в останалите страни от ЕС.
 
Табл. 1. Силни и слаби страни на соепроизводството у нас.
(SWOT анализ на сектора)
 

Силни страни
Слаби страни
Сравнително подходящи почвено-климатични условия и райониране на производството у нас
Нарушен сеитбоборот и структура на 
културите, разрушени и занемарени поливни съоръжения
Опит и традиция в производството на соя по класическата технология и възможности за биологично производство на соя
Липса на интерес, поради несигурно изкупуване на соята и на по-ниски цени от тези на слънчогледа и рапицата
Наличие на наши сортове и технологии, адаптирани към специфичните ни условия
Липса на специализирано предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята.
Голяма пазарна ниша за не генно променена соя и соеви продукти у нас и в Европа
Силна зависимост на цената на собственото производство от международния пазар
Добре развито научно обслужване на производството на зърно и семена
Висока себестойност на продукцията и неконкурентност на цената на вносната суровина
Налична нормативна база регламентираща производството на не генно променена соя и на сертифицирани семена (non GMO)
Липса на икономически стимули за производителите на соя и соеви продукти
Налични селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка
Слабо развито свиневъдство, птицевъдство и родна соево-хранителна индустрия за преработка в продукти за човека

 
 
Силни страни на производството на соя в България.
1. Опитна станция по соята - Павликени е единственото звено в системата на Селскостопанската академия, което извършва научно-приложна, експериментално-производствена и консултанска дейност по соевото производство на регионално и национално ниво.
Главните направления от дейността на станцията са:
- Създаване на сортове соя адаптирани към абиотичните и биотичните фактори на производство;
- Агротехнически, екологически и икономически аспекти на соевото производство;
- Семепроизводство на сертифицирани сортове соя.
2. Направено е ново Агроклиматично райониране на производството на соя в България.
Най-благоприятните райони са над 2 млн. dа, площ значително повече от потребностите ни. Най-общо казано, районите за царевица са подходящи и за соя. Според направеното райониране са обособени три района с подходящи условия, но с различна пригодност за производство на соя у нас:
 
 
Първи район – Обхваща най-северните територии на Дунавската равнина, райони от средната част на Тракииската низина и Южното крайбрежие с надморска височина до 150-200 m. Района се характеризира с намалена влагообезпеченост и соята трябва да се отглежда при поливни условия.
Втори район– Обхваща територии от средната част на Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 m. Района се характеризира с най-благоприятна топло и влагообезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас.
Трети район – Обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, надморската височина достига до 400-600 m. Района е с намалена топлообезпеченост и се препоръчва за производство на соя само от ранни и средноранни сортове.
3. Създадени са български сортове соя, които имат висок добивен потенциал и добро качество –табл. 2.
 
Табл. 2. Сортове соя вписани в Българската, Европейската и сортовата
листа на Danube Soya
Група на зрялост
Сорт
Сортоподдържа се от:
I - ранна
Avigea
Опитна станция по соята
I - ранна
Isidor
Eуралис семена
II – средно ранна
Srebrina
Опитна станция по соята
II – средно ранна
Richy
Опитна станция по соята
II – средно ранна
Rosa
Опитна станция по соята
 
Сорт “СРЕБРИНА” -Средноранен сорт - Сертификат № 10580. Създаден е в „Опитна станция по соята - Павликени чрез кръстосване на линия „№2” със сорта Заря. Добивен потенциал: 180-400 кг/дка
Сорт “РИЧИ” Средноранен сорт - Сертификат №10862. Създаден е в „Опитна станция по соята - Павликени” по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка
Сорт “РОСА” Средноранен сорт-Сертификат №10866.Създаден е в „Опитна станция по соята – Павликени” по метода на експерименталния мутагенез. Добивен потенциал: 180-400 кг/дка.
Сорт “АВИГЕЯ” Ранен сорт - Сертификат № 10863. Създаден е в „Опитна станция по соята – Павликени” по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка.
4. Нашите сортове не са генно променени.
Доказателство за това са резултатите от проверките на Австрийската (2010г.)и БАБХ съвместно с ИАСАС през 2011, 2012 и 2013 г.
У нас в ИРГР гр. Садово при контролируеми условия се съхранява и поддържа дълготрайно колекция от около 650 соеви образци non GMO. В ОСС – Павликени при полски условия се поддържа и преразмножава генофонд от още 550 образци, също non GMO.
5. Налична технологична и нормативна база за производство на соя за зърно и за семена. В „Опитна станция по соята – Павликени” са разработени съгласно изискванията за поддържане на земята в „Добро земеделско и екологично състояние” и правилата за „Добра растително защитна практика в земеделието” и утвърдени за внедряване в практиката: Технология за производство на соя -2008 г., Практическо ръководство „Соя- производство, преработка и използване”-2010 г., Инструкция за сортоподдържане и семепроизводство на едногодишни бобови култури – соя и пролетен фуражен грах-2009 г.
6. Опит и традиция в производството на соя. Доказателство за това са получените добиви при производствени условия на площи от 200 до 500 дка през последните години, а именно от 280 кг/дка до 390 кг/дка – при неполивни условия и сеитба с междуредие от 25 см. Налице са и необходимите селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка.
“Дунавска соя” - шанс за развитието на соята в България.
Проекта е иницииран от “Австрийската соева асоциация” и “Дунавската соева асоциация” през 2012 г.
Целта е: Подобряване на европейското снабдяване с протеин в рамките на цялостна стратегия, базиранана вътрешни ресурси.
На 23.08.2013 г. в Моравске Топлице, Словения Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков подписа: „Декларация за регионално сътрудничество със страните от Източно Европейският Дунавски регион за разширяване производството на протеинови култури”.
На конгреса по соята в Аугсбург (25-26 ХІ. 2013 г.) зам. Министър Бюрхан Абазов от името на България подписа и Декларацията „Дунавска соя”, с което се гарантира пълноправното и равнопоставено участие на страната ни в инициативата Дунавска соя. На практика България стана една от 17 –те държави от широкият Дунавски регион участващи в проекта.
1. Предприети действия в подкрепа на инициативата “Дунавска соя”
Като първа стъпка в подкрепа на Декларацията е разработената „Стратегия за развитие на производството на соя в Република България за периода 2014 - 2020 г.”
Втора стъпка е предприетата процедура от страна на Министерството на земеделието и храните - България да стане асоцииран член на Donau Soja.
Целта за България е: Разширяване на производството на соя и поетапно достигане до минимум 50 хил. hа през 2020 г. и годишно производство от 100 хил. t. /Средносрочната прогноза на Дунавската соева асоциация за България е 83 хил. hа, а дългосрочната 125хил. hа./
2. Ситуацията днес в Европа.
Европа е най-големият вносител на соя, следвана от Китай
Търсенето на соя, специално на соя без ГМО и органична соя, нараства постоянно.Като резултат нарастват площите и производството по метода на органичното /биологично/ производство на соя, особенно в страните от Западна Европа.
Днес 7 млн. тона (или само 20%) от вноса в ЕС е без ГМО
Нарастват колебанията в цената на соята - от€19 до €85/т.
Разликата в цената между ГМО соята и соята без ГМО става все по-голяма– в края на 2012 г. достигна до €85/т в полза на соята без ГМО.
Отказ на потребителите от ГМО соя.
Необходимост от соя по програмите за месо в Австрия, Швейцария, Италия, Германия и др. страниот Дунавския регион.
Намаляват инвестицийте в научни изследвания, което застрашава в дългосрочен план създаването на нови сортове без ГМО.
Конвенционалното отглеждане на соя става все по-зависимо от малкото налични продукти за растителна защита и най-вече хербициди.
Разходите се увеличават поради необходимото разделяне на соя с и без ГМО, заради опасност от смесването им.
3. Сдружението “Дунавска соя”е отворено за всички заинтересовани страни.
Свързва потребители, производители на храни и на фуражи, търговци, фермери, производители на посевен материал, научни организации, гражданско общество и НПО.
Подпомага страните от Дунавския регион.
“Дунавска соя”е насочена към:
Производство без генно инженерство и с гарантиран произход от Дунавския регион.
Устойчивост и партньорствопри спазване на трудовите и социални права.
4. Потенциал, перспективи и предимства от отглеждането на сояв Дунавския регион.
Около 40млн. дкa неизползваeми угарни площи в Дунавския регион;
Достигне до 5 млн. тона соя за 5 години и площи около 25 млн. дка, т.е. колкото е производството на соя в щата IOWAUSA;
Преработката на соята в Европа следва да обхване:
- 15% за храна на хората . Сега е само 3%.
- 20 % за директна преработка и употреба във фермите;
- 65% за преработка в соев щрот и соево масло;
Възможности за прилагане на най-добри земеделски практики и трансфер на знания;
Въвеждане на култура подходяща за ротация с царевицата за поливни условия и пшеницата при неполивни площи;
Партньорство на земеделските производители от централна и източна Европа;
Използване на река Дунав като евтин воден път и даване импулс за развитие на Дунавският регион;
Прилагане на справедлива и прозрачна борсова цена за суровината + допълнително стимулиране. В крайна сметка, производството на соя трябва да докаже себе си като икономически ефективно.
Сигурност при изкупуването на суровината.
5. Задачи на сдружението DаnubeSoya:
Въвеждане на система за качество инезависимконтрол (стандарт EN 45011);
Определянена справедлива, и прозрачна ценова база (котировка). Цената на соята ще се определя от борсовата цена веднага след жътвата (но не на Чикагската борса, а на борсата в Болоня – Италия) като ще се вземат предвид и базовите цени на соевият щрот, цените на дребно на свинското и пилешкото месо, т.е. ще имаме една коректна ценова методика.
Инвестиране в изследователски проекти и програми за бъдещето.На всеки тон произведена соя сдружението Дунавска соя ще получава от първичния преработвател по €2/тон, като €1 ще се използва за контрол на качеството и €1 за научни изследвания.
6. Научни изследвания и програми.
Дългосрочна и устойчива програма за селекция на нови GMO-free сортове. Работа в две направления: соята за храна на хората и соята за фураж на животните; за устойчивост на суша и студ през пролетта; засилена азот фиксация и др.
Програма за качествено и устойчиво семепроизводство.
Програма за нови продукти за растителна защита за конвенционалното GMO-free производство на соя.
Програма за материално техническо обезпечаване.
Програми за обучение, за връзки с обществеността.
Пазарна стратегия за продажба на едро и дребно и др.
7. Предимства от участието в сдружението DаnubeSoya.
Donau Soja ще свързва директно земеделския производител с купувачите;
Земеделците ще печелят от голямото търсене;
DS е марка за качество със система за гарантиране на качеството. Първитехранителни продукти, маркирани с логото на DаnubeSoya вече навлизат и в търговските вериги (150 млн. яйца в Австрия за 2013 г. сертифицирани от DаnubeSoya).
Българските земеделци ще могат да участват в програмата спазвайки общи стандарти за производство, контрол, сертифициране и мониторинг.
Ще се произвежда качествен продукт на съответстващата му цена.
Предполагаемата цена на подпомагане е + 40 €/т за соята и + 50 € /т за соевия щрот от Дунавския регион спрямо вноса през Океана от Южна Америка.
8. Условия за участие в сдружението DаnubeSoya.
Подписване на декларация за самозадължаване;
Издаване на общовалиден сертификат от склада до последния клиент;
Използване само на сортове соя без генно модифициране;
Забрана за отглеждане на други ГМО-култури (напр. ГМО-царевица) (+ през предходната година);
Документиране на количествата засята и прибрана соя;
Спазване на предписанията на ЕС за растителна защита;
Опазване на защитени местности и природни резервати;
Спазване на национални и международни стандартиза трудови права и социални въпроси;
Съгласие за вземането на контролни проби в рамките на системата за контрол на Donau Soja.
Соята и другите бобови култури от гледна точка на агроекологията (опазване на почвите и водите-мярка 214) и от агрономическа гледна точка (свързана със сеитбооборота и положителното им влияние като предшественици) е предвидено да бъдат стимулирани със субсидия от 2% за протеинови култури в следващия програмен период и ще заемат все по-голям дял в ротацията с други полски култури.
При закриването на вторият конгрес по соята в гр. Аугсбург – Германия (DanubeSoyaandEuropeаnProteinDebat, 2013) Матиас Крон– председател на Дунавската соева асоциация направи следния обобщен анализ, който е показателен за важността на инициативата: „Дунавска соя е процес, който се развива и изисква комплексни мерки и решения от всички заинтересовани страни –политици, производители, търговци, преработватели, потребители. Много важно е регионалното сътрудничество и волята за промяна на всички нива - от фермата до масата. Дунавска соя е последен шанс за производство на GMOfree соя в Европа. Дунавска соя променя земеделието, променя храната, променя навиците, променя като цяло Европа”.
В заключение смятам и съм убеден, че включването на България в „Дунавска соя” е голямо предизвикателство пред държавата ни в лицето на МЗХ и ССА, с което ще трябва да се справим. Имаме опит, запазена традиция и ресурси - наши сортове, технологии, сравнително добри райони за производство, добри научни кадри(които трябва да бъдат финансово обезпечени за да се използват максимално), така че да не пропуснем този шанс, тази наистина добра и полезна инициатива „Дунавска соя” и да останем извън обсега й. Ако успеем, това ще е от изключителна полза за земеделието ни, за производителите, за страната ни като цяло.
 
Доц., д-р Георги Георгиев
Директор на Опитната станция по соята - Павликени