google +
 




Новина 6 Печат Е-мейл
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОЯТА ЗА
ХРАНЕНЕ НА ПРЕЖИВНИ
ЖИВОТНИ
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОЯТА ЗА ХРАНЕНЕ НА ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ
ст.н.с., д-р Георги Георгиев –ОСС – Павликени
ст.н.с., д-р Атанас Кирилов,– ИФК – Плевен
инж. Янко Янев - СД “Благополучие”-Павликени
 
Значение на соята
Значението на соята се обуславя от високото съдържание на белтъчини и мазнини, които са и в много добро съчетание. От бобовите растения соята съдържа най-много суров протеин 27-50% от абсолютно сухото вещество на семената, а съдържанието на мазнини е от 17 до 27%. Сборът от суров протеин и мазнини представлява 52-64% от сухото вещество на семената. Заедно с количеството, голямо преимущество на соевите белтъчини са и превъзходните им качества, свързани с наличието в тях на всички най-важни аминокиселини необходими за изграждането на белтъка в животните и човека – аргинин, хистидин, лизин, триптофан, фенилаланин, метионин, треонин, левцин, изолевцин, валин. Соята се явява най-евтиният източник на растителен белтък и на настоящия етап от нея се осигурява две трети от световната консумация на белтъчни щротове и една трета от световната консумация на масла и мазнини от човека. Тя съдържа от 3 до 4 пъти повече белтък и незаменими аминокиселини в сравнение с пшеницата, царевицата, ечемика, соргото и от 1,5 до 2 пъти по-вече белтък от другите зърнено-бобови култури. Соята осигурява не само най-евтиния, но и най-ценния белтък за животновъдството, в т.ч и овцевъдството. В миналото е едно от петте свещени растения, наричат я още “зелената крава”, определена е като “стратегическа” култура на третото хилядолетие, “царица” на зърнено-бобовите растения, “екологична култура” и др.
Освен белтъчини и мазнини семената на соята, а така също и зелените части на растението (бобове и др.) са богати на витамини, особено на каротин, витамин С, и на мастно разтворимите витамини Д, Е и К. Семената и съдържат три пъти повече витамин В1, отколкото кравето мляко, шест пъти повече витамин В2, отколкото семената на пшеницата и три пъти повече, отколкото семената на жълтосеменната царевица.
Соята у нас
Развитието на соята у нас се характеризира с периоди на подем и отливи. Най-много площи е достигала в края на 70-те и началото на 80-те години, почти 1 млн. dа при общо производство 100-120 хил. t. През този период преработката на соята в соев щрот и соево масло се е извършвала в наличните в страната маслно екстрационни заводи, които са оборудвани основно за преработка на слънчоглед. Икономически стимул за производителите беше отчитането на държавните поръчки за фуражно зърно в съотношение соя – царевица 1:2,5. След 1985 г. площите, добивите и производството непрекъснато намаляват, за да се стигне през последните две години до символичните - 5-6 хил. dа и производство от 1000-1500 t годишно. Средно за периода 1980-2005 г. площите заети със соя у нас са 300 хил.dа, добива –104 kg/dа, а производството –31 хил. t.
От икономическа гледна точка, най-важния фактор за ниското равнище на производство на соя у нас е затруднената реализация на суровината и липсата на специализирани преработвателни предприятия засоя.
Пазарните условия и възможностите за внос на соя и соеви продукти от страни с много по-благоприятни климатични и икономически условия и силно субсидирано производство, задоволявана етапа лимитираните потребности от соя за животновъдството и води до силно ограничаване на местното производство.Вносът на маслодайни култури от страните членки на ЕС е напълнолиберализиран, както по отношение на соята, така и на маслодайния и шарения слънчогледирапицата. С нулево мито се внасят не само семената за посев от посочените култури, но и тези, използвани за получаването на белтъчни компоненти и масло.
Преработка
Огромното си значение, обаче културата соя придобива едва тогава, когато се преработи в суровини намиращи широко приложение при храненето на животните, в хранително-вкусовата промишленост за консумация от човека и за производството на разнообразни индустриални и лекарствени продукти.
Известни са ограниченията при храненето на селскостопанските животни с непреработена соя, създавани от някои антихранителни съединения каквито са трипсиновите инхибитори, фитинова киселина, изофлавоните и някои олигозахариди-главно рафиноза и стахиоза (Giami, 2002). Трипсинови инхибитори- протеазните инхибиториса тези които инхибират активността на основните протеолитични ензими при храносмилането-трипсин и химотрипсин. Те причиняват сериозни стомашни разстройства, редуцират смилането на протеина и използуването на сяросъдържащи аминокиселини, което води до редица метаболитни нарушения (ReddyandPierson, 1994). Според Harwoodetal. 1986 храненето на животните със сурови соеви продукти съдържащи умерени или високи количества на трипсинови инхибитори предизвиква уголемяване или различни патологични състояния на панкреатичната жлеза, включително и рак. Това налага задължителното извършване на термична обработка или ферментация на соята, за да се елиминира в значителна степен активността им (ReddyandPierson, 1994).
Съществуват няколко промишлено приложими метода за термична обработка на соевото зърно /семе/, които за България имат икономическо значение:
1. Класическа екстракция на соя - това е най-старото, високо-енергоемко и взривоопасно производство. При него се получава нискобелтъчен (40-42%) соев щрот и соево масло. Използват се наличните в страната инсталаций за екстракция на слънчоглед.
2. Инактивиране на ензимния комплекс на соевото зърно чрез прилагане на процеса екструзия. Професионално изработените машини за експанзия, наричани екструдери, за сега се внасят от САЩ. Предимството за възможност на една машина да преработва разнообразни суровини при различни режими в частност има и недостатътци: необходими са складове за разделно съхранение на екструдираните продукти, високата цена на машината задължава непрекъсната работа, необходима е суровина с точно определени качествени показатели (ниска влажност на соевото зърно 8-10%) и т.н. У нас има инсталирани 4-5 съоръжения за производство на частично обезмаслен или пълномаслен соев щрот.
3. Изпичане на соевото зърно в термокамера с непрекъснато действие (фиг.1). Основа на този промишлено приложим метод е “псевдокипящия слой”. Той осигурява диференцирана термична обработка на всяко отделно соево зърно. Температурата в центъра на зърното за кратко време (30 до 45 секунди) се повишава до около 140 оС. Изпеченото соево зърно може да се разглежда като пълномаслен соев щрот (ПСШ) тъй като след като е преминало термична обработка то може да бъде съхранявано по обичайния начин и чак в момента на влагане в комбинирания фураж то може да бъде натрошавано, смилано или ролковано в зависимост от изискванията на технологията за приготвяне на комбинирания фураж. В ПСШ се съдържа минимум 18% соево масло, чрез което се повишава енергията на фуража.
Използване на соята в животновъдството
1. На термично обработената соя.
В настоящия момент осигуряването на достатъчно количество лизин във фуражите е проблем у нас. Причината е в използването на нискокачествени протеинови източници, като слънчогледовият щрот например, които са по-евтини, но по-бедни на лизин.
Изпечената соя може да се използва за хранене на всички видове животни, в т.ч. и овце. Тя се класифицира към храните, подобни на соевият щрот. Разликата се състои в съдържащата се мазнина – по-скоро предимство, отколкото недостатък, тъй като осигурява достъпна енергия за животните. Препоръчва се относителния дял на изпечената соя в концентрираните и комбинираните фуражи да не надвишава 25%.
Предимствата на изпечената соя са както от технологично, така и от икономическо естество. Изпеченото цяло соево зърно гарантира протекцията на висококачествените протеини и на мазнините с ненаситен характер в търбуха на овцата. 1 kg изпечена соя с 36% протеин се равнява на 0,76 kg соев щрот с 47% протеин и 0,18 kg соево масло, еквивалентно на 0,58 kg царевица.
Чрез термокамерата могат да се обработват и малки партиди с отклонения във влагата (до 16%), начупена, нестандартна соя или отпаднала соя при първичното почистване и заготовката на семената, т.н. отсевки. Могат да се провеждат и санитарни (повърхностни) изсушавания и др. неспицифични, нехарактерни термични обработки на зърното.
2. Соята като зелен фураж.
Освен за зърно соята може да се отглежда за получаване на соево сено, за директно изпасване на зелената маса, както и за производство на витаминно белтъчно брашно (чрез косене, завяхване на слънце и изкуствено дехидратиране в специално конструирани за целта съоръжения). По съдържание на смилаеми хранителни вещества и коефициент на смилаемост, соевото сено прибрано в подходяща фаза (полупълни и пълни зелени бобове до начало на пожълтяване на долните листа) не отстъпва на люцерновото и дори е по- добро от детелиновото- табл.1.
 
Табл. 1. Химичен състав на сено от соя, люцерна и детелина
Сено от
Белтъчини, %
Мазнини,
%
Въглехидрати,
%
Минер. соли, %
Соя
Люцерна
Детелина
15,4
14,3
12,4
5,2
2,2
4,5
38,6
42,7
33,5
7,2
7,4
6,6
 
Зелената маса на соята може също и да се силажира, като се понижи влагата в суровината до 60-65%, или да се смеси с царевица в съотношение 1:1 до 1:2. Много важно е двата компонента да бъдат равномерно размесени. На практика не е изгодно двата компонента да се отглеждат в чисти посеви и след това да се смесват при силажирането. Смилаемият протеин и кръмните единици от чистия посев са по-малко в сравнение със смесения.
Възможностите за получаване на високи добиви от соята за зелено са ограничени, поради което в много страни тя се отглежда в смес с високодобивни пролетни култури.
В сравнение с другите бобови култури соята по някои агротехнически изисквания и биологични особености добре се съчетава с житните култури царевица, суданка и захарна метла, като суровина за силаж. При правилно съотношение на компонентите и подходяща агротехника смесените посеви осигуряват добиви, почти еднакви с тези от житния компонент в чист посев (с по-високодобивния компонент), но с по-високо съдържание на смилаем протеин, витамини (каротин) и минерални соли. Особено важна за практиката е разработената в Института по фуражните култури царевично-соевата смеска (4 реда царевица + 2 реда соя, при междуредие 70 см). Прибирането на смесения посев, когато е предназначен за силажиране трябва да стане във фаза млечно-восъчна до восъчна зрялост на царевицата, а соята да е във фенофаза – до начало на пожълтяване на долните листа. Затова избора на подходящи сортове, съотношение на компонентите, начина на сеитба, торене, напояване и др. са важни моменти от агротехниката на смесените посеви.
Заключение
Изпечената пълномаслена соя включена в дажбите на овце ще спомогне за по-лесното балансиране на фуража по протеин и енергия и напълно може да замести вносния соев щрот. По този начин се намалява и цената на комбинирания фураж, без да се нарушава неговата биологична стойност и ефективност.
С цел увеличаване на съдържанието на смилаем протеин, витамини и минерални соли, соята може да се използва и като компонент в смесени посеви с царевица, суданка и захарна метла за получаване на качествена суровина за силажиране и използването и като храна за овцете през зимния период.
За постигане на нужната ефективност от използването на соята (термично обработено зърно, за сено, силаж, за директно изпасване) при храненето на овце е необходимо да се извършат съответните научно-производствени експерименти за различните направления на овцевъдството у нас (за мляко, месо, смесено направление).
 
Литература
1. Георгиев, Г., 2005. Състояние и перспективи на производството на соя в България, Сб. Научни трудове от Юбилейна научна конференция, 08.09.2005 г., гр. Павликени, 21-30.
2. Горанов, Х., Л. Конова, И. Петракиева, 1978. Соя, Земиздат, 168-179.
3. Дечева, Р., 2005. Ситуационно-перспективен анализ на маслодайните култури и растителни масла за 2004/2005 г., София, МЗГ.
4. Янев, Я., 2001. Евтина инсталация за термична обработка на соя,Фуражи и хранене, №3, 29-31.
5. Giami, S. 2002. Chemical composition and nutritional attributes of selected newly developed lines of soybean ( Glycine max ( L ) Merr ). Journal of the science of Food and Agriculture 82,14: 1735-1739
6. Haewood, J., L. Ausman, N. King, P. Sehgal, R. Nicolosi, I. Liener, D. Donotucci, J. Tarcza. 1986. Effect of long-term feeding of soy-based diets on the pancreas of cebus monkeys. Adv. Exp. Biol. Med 199: 222-237
7. Reddy, N., M. Pierson 1994. Reduction in antinutritional and toxic components in plant foods by fermentation. Food Research International 27: 281


 
 
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu
Webdesign auf Usedom and Joomla