google +
 




РЅРѕРІРёРЅР° 15 Печат Е-мейл
ДУНАВСКА СОЯ - ШАНС ЗА РАЗВ??Т??ЕТО НА СОЯТА В БЪЛГАР??Я

 

Соята у нас - реалности и възможности.
“Дунавска соя” – шанс за развитието на соята в България
 
 
Ситуацията у нас.
В исторически аспект, развитието на соята в България се характеризира с периоди на подем от 1934 до 1940 г. ( 700 000 дка) и от 1975до 1985 г. (над 900 000 дка) и периоди на отливии силно редуцирани площи с производство под 15 -20 хил.дкa, както е понастоящем.
Анализът на периодите на подем на соята показват, че икономическите стимули са били главният движещ фактор за развитието на соята у нас. През 1934 г. у нас се основава българо-германско търговско акционерно дружество „Соя” за производство и износ. Дружеството е предоставяло авансово на производителите семена и бактериален препарат Нитрагин и е изкупувало соята основно за износ за Германия. Независимо че добивите не са били високи (основен сорт соя е бил сорта Унгарска дребна), гарантираното изкупуване и добрата цена стимулирало дори и дребните производители, които отглеждали соя и на малки площи в дворните си места. Този успешен модел, обаче просъществувал до началото на втората световна война.
През периода 1975 -1985 г. в условията на плановото селско стопанство се извършва концетрация и специализация на соевото производство в 12 окръга на Северна България. Внедрява се нова научно обоснована промишлена технология за производство на соя и нови интродуцирани американски сортове (Хъдзън, Бийсън, Уайн, Уилямс, Амсой, S-1346 и др.). Но и през този период икономическите стимули предприети от държавата са били водещи, а именно: задоволяване нуждите на бързо развиващият се сектор животновъдство със собствен протеинов източник, отчитане на задължителните държавни доставки на фуражно зърно чрез соя (1 кг предадена соя отчитала 2,5 кг фуражно зърно), изкупуването и преработката в маслено екстрационните заводи за слънчоглед е било гарантирано. ??нвестирането в научни програми и проекти свързани със соята и поливното земеделие е също основен приоритет на държавата през този период.
Причини за намаляване на производството на соя през последните 25-30 години.
Причините са комплексни (табл.1), но най-важните от тях са следните:
  • Внос на соев щрот от страни със силно субсидирано производство и значително по-благоприятни агроклиматични условия;
  • Отпадане на икономическите стимули за производителите на соя;
  • Несигурен пазар, ниски цени и липса на специализирано предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята;
  • Ниски добиви поради:
- неспазване на агротехниката;
- допускане на силно заплевеляване. Соята е слаб конкурент на плевелите и е определена за „критерий за културата на земеделие”;
- невъзможност за напояване, по известни причини.
Предизвикателства свързани с климата и напояването:
  • У нас проблем по време на репродуктивният период на соята (юниюлиавгуст)„цъфтеж и наливане на бобовете”са честите засушавания, съчетани с високи температури (около и над 40oC) и ниска относителна влажност на въздуха (под 40-30%). Но този проблем е валиден и за другите пролетни култури у нас.
  • Поради тези условия производството на соя в силно засушливи райони при неполивни условия е рисково.
Внос на соя, соев щрот и соеви продукти.
В България има недостиг на протеинови компоненти, който недостиг се покрива от внос на соев щрот (нископротеинов -40-43% и високо протеинов над 48% ) от Южна Америка –Бразилия и Аржентина. Затова пазарната ниша за соя и соеви продукти е отворена и незапълнена.
През различни периоди вноса на соев щрот у нас е достигал 120 000-150 000 тона годишно (90% и по-вече е от GMO соя). Само от северната част на Бразилия той е от не генно променена соя.
Законова ситуация с GMO соята в България.
С последните допълнения и изменения в закона за ГМО (30 март, 2010 г) в България е въведена тотална забрана за всякакво свободно разпространение в околната среда и отглеждане на ГМО в полски условия, включително и на ГМО, които са одобрени за пазара в Европейският съюз.
Единствената култура допусната за отглеждане в ЕС през 1998 г. е царевица на Монсанто -MON810 /носи ген произвеждащ бактериален токсин правещ растенията устойчиви на вредители/ който се сее в ??спания на площ от 138 000 ha 2013 г. – с 19% по-вече от 2012 г. Това контрастира на ситуацията в останалите страни от ЕС.
 
Табл. 1. Силни и слаби страни на соепроизводството у нас.
(SWOT анализ на сектора)
 

Силни страни
Слаби страни
Сравнително подходящи почвено-климатични условия и райониране на производството у нас
Нарушен сеитбоборот и структура на 
културите, разрушени и занемарени поливни съоръжения
Опит и традиция в производството на соя по класическата технология и възможности за биологично производство на соя
Липса на интерес, поради несигурно изкупуване на соята и на по-ниски цени от тези на слънчогледа и рапицата
Наличие на наши сортове и технологии, адаптирани към специфичните ни условия
Липса на специализирано предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята.
Голяма пазарна ниша за не генно променена соя и соеви продукти у нас и в Европа
Силна зависимост на цената на собственото производство от международния пазар
Добре развито научно обслужване на производството на зърно и семена
Висока себестойност на продукцията и неконкурентност на цената на вносната суровина
Налична нормативна база регламентираща производството на не генно променена соя и на сертифицирани семена (non GMO)
Липса на икономически стимули за производителите на соя и соеви продукти
Налични селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка
Слабо развито свиневъдство, птицевъдство и родна соево-хранителна индустрия за преработка в продукти за човека

 
 
Силни страни на производството на соя в България.
1. Опитна станция по соята - Павликени е единственото звено в системата на Селскостопанската академия, което извършва научно-приложна, експериментално-производствена и консултанска дейност по соевото производство на регионално и национално ниво.
Главните направления от дейността на станцията са:
- Създаване на сортове соя адаптирани към абиотичните и биотичните фактори на производство;
- Агротехнически, екологически и икономически аспекти на соевото производство;
- Семепроизводство на сертифицирани сортове соя.
2. Направено е ново Агроклиматично райониране на производството на соя в България.
Най-благоприятните райони са над 2 млн. dа, площ значително повече от потребностите ни. Най-общо казано, районите за царевица са подходящи и за соя. Според направеното райониране са обособени три района с подходящи условия, но с различна пригодност за производство на соя у нас:
 
 
Първи район – Обхваща най-северните територии на Дунавската равнина, райони от средната част на Тракииската низина и Южното крайбрежие с надморска височина до 150-200 m. Района се характеризира с намалена влагообезпеченост и соята трябва да се отглежда при поливни условия.
Втори район– Обхваща територии от средната част на Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 m. Района се характеризира с най-благоприятна топло и влагообезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас.
Трети район – Обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, надморската височина достига до 400-600 m. Района е с намалена топлообезпеченост и се препоръчва за производство на соя само от ранни и средноранни сортове.
3. Създадени са български сортове соя, които имат висок добивен потенциал и добро качество –табл. 2.
 
Табл. 2. Сортове соя вписани в Българската, Европейската и сортовата
листа на Danube Soya
Група на зрялост
Сорт
Сортоподдържа се от:
I - ранна
Avigea
Опитна станция по соята
I - ранна
Isidor
Eуралис семена
II – средно ранна
Srebrina
Опитна станция по соята
II – средно ранна
Richy
Опитна станция по соята
II – средно ранна
Rosa
Опитна станция по соята
 
Сорт “СРЕБР??НА” -Средноранен сорт - Сертификат № 10580. Създаден е в „Опитна станция по соята - Павликени чрез кръстосване на линия „№2” със сорта Заря. Добивен потенциал: 180-400 кг/дка
Сорт “Р??Ч??” Средноранен сорт - Сертификат №10862. Създаден е в „Опитна станция по соята - Павликени” по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка
Сорт “РОСА” Средноранен сорт-Сертификат №10866.Създаден е в „Опитна станция по соята – Павликени” по метода на експерименталния мутагенез. Добивен потенциал: 180-400 кг/дка.
Сорт “АВ??ГЕЯ” Ранен сорт - Сертификат № 10863. Създаден е в „Опитна станция по соята – Павликени” по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка.
4. Нашите сортове не са генно променени.
Доказателство за това са резултатите от проверките на Австрийската (2010г.)и БАБХ съвместно с ??АСАС през 2011, 2012 и 2013 г.
У нас в ??РГР гр. Садово при контролируеми условия се съхранява и поддържа дълготрайно колекция от около 650 соеви образци non GMO. В ОСС – Павликени при полски условия се поддържа и преразмножава генофонд от още 550 образци, също non GMO.
5. Налична технологична и нормативна база за производство на соя за зърно и за семена. В „Опитна станция по соята – Павликени” са разработени съгласно изискванията за поддържане на земята в „Добро земеделско и екологично състояние” и правилата за „Добра растително защитна практика в земеделието” и утвърдени за внедряване в практиката: Технология за производство на соя -2008 г., Практическо ръководство „Соя- производство, преработка и използване”-2010 г., ??нструкция за сортоподдържане и семепроизводство на едногодишни бобови култури – соя и пролетен фуражен грах-2009 г.
6. Опит и традиция в производството на соя. Доказателство за това са получените добиви при производствени условия на площи от 200 до 500 дка през последните години, а именно от 280 кг/дка до 390 кг/дка – при неполивни условия и сеитба с междуредие от 25 см. Налице са и необходимите селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка.
“Дунавска соя” - шанс за развитието на соята в България.
Проекта е иницииран от “Австрийската соева асоциация” и “Дунавската соева асоциация” през 2012 г.
Целта е: Подобряване на европейското снабдяване с протеин в рамките на цялостна стратегия, базиранана вътрешни ресурси.
На 23.08.2013 г. в Моравске Топлице, Словения Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков подписа: „Декларация за регионално сътрудничество със страните от ??зточно Европейският Дунавски регион за разширяване производството на протеинови култури”.
На конгреса по соята в Аугсбург (25-26 ХІ. 2013 г.) зам. Министър Бюрхан Абазов от името на България подписа и Декларацията „Дунавска соя”, с което се гарантира пълноправното и равнопоставено участие на страната ни в инициативата Дунавска соя. На практика България стана една от 17 –те държави от широкият Дунавски регион участващи в проекта.
1. Предприети действия в подкрепа на инициативата “Дунавска соя”
Като първа стъпка в подкрепа на Декларацията е разработената „Стратегия за развитие на производството на соя в Република България за периода 2014 - 2020 г.”
Втора стъпка е предприетата процедура от страна на Министерството на земеделието и храните - България да стане асоцииран член на Donau Soja.
Целта за България е: Разширяване на производството на соя и поетапно достигане до минимум 50 хил. hа през 2020 г. и годишно производство от 100 хил. t. /Средносрочната прогноза на Дунавската соева асоциация за България е 83 хил. hа, а дългосрочната 125хил. hа./
2. Ситуацията днес в Европа.
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu