google +
 




НОВИНА 14 Печат Е-мейл

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА СОЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 г.
 
ПРОЕКТ!
 
СТРАТЕГИЯ
 
ЗА РАЗВИТИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА СОЯ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО 2020 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:
 
1. доц., д-р Георги Георгиев –Опитна станция по соята – Павликени към ССА
2. доц., д-р Аксения Алексиева–Опитна станция по соята – Павликени към ССА
3. доц., д-р Росица Тодорова–Опитна станция по соята – Павликени към ССА
4. доц., д-р Васил Събев–Опитна станция по соята – Павликени към ССА
5. Станислав Дечев – ЕТ „Станислав Дечев” – зем. производител на соя
6. Тодор Губатов – Председател на Националната асоциация за семена
7. Христо Цветанов - Председател на Асоциацията на земеделските производители в България
 
 
Използвани са материали на Дирекция „Растениевъдство” и „Агростатистика” при МЗХ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
1. ЗНАЧЕНИЕ НА СОЯТА И СЪСТОЯНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО В МОМЕНТА
Значението на соята се обуславя от нейните уникални качества:
- най-евтин източник на пълноценен растителен протеин, който съдържа осемте незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на белтъка в животните и човека;
- култура с многостранно приложение – за фуражни, хранителни, индустриални, лекарствени и екологични цели;
- “нито едно растение в света не може да произведе за 100 дни толкова протеин и масло, колкото дава соята, нито едно растение в света не може да съперничи с нея по количеството на произвежданите продукти” [Золотницкий].
В резултат на огромното и стопанско значение, соята е определена като “стратегическа” култура на 21 век и третото хилядолетие.
Световните икономически анализи и прогнози, показват че през следващите години, производството на соя и соеви храни ще нараства с 10% на година, а хранителната соева индустрия ще бъде най-бързо развиващата се в света.
Соята притежава и уникални биологични и физиологични особености свързани с нейния растеж и развитие:
- добра устойчивост на краткотрайни застудявания при поникване и узряване – до минус 3, -4оС;
- по добра устойчивост на засушаване от царевицата и фасула;
- продължителен период на цъфтеж (от 15 до 60 дни) в зависимост от сорта и условията на отглеждане, с което се преодоляват краткотрайните засушавания;
- силна компенсационна способност в зависимост от гъстотата на посева;
- много добра възстановителна способност след градушки в периода на цъфтеж;
- фиксира азота от въздуха по биологичен път, чрез грудкови бактерии живeещи в симбиоза по корените и;
- оставя почвите след себе си чисти от плевели и сравнително добре запасени с азот и се явява като много добър предшественик за небобовите култури.
Въпреки изброените качества и тенденциите за развитието на соята в световен мащаб, у нас развитието и се характеризира с периоди на подем и отливи. В краят на 70-те и началото на 80-те години на 20 век площите у нас са достигали над 900 хил. дка до почти 1 млн. дка и производство близо от 120 хил. тона годишно. Понастоящем производството е почти символично с най-малко площи и ниски добиви (годишно около 7-8 хил. дка и добиви от 140-160 кг/дка) -табл. 1.

Таблица 1. Динамика на площите, добивите и производството
на соя в България

Години
Площи,
da
Средни добиви,
kg/da
Производство,
t
1939
1941
1970
1972
1975
1976
1978
210000
700000
95000
135000
354000
560000
989000
70
80
85
88
225
173
121
14000
56000
8000
12000
80000
97000
119000
1980
1981
1982
1983
1984
1985
1986
1987
1988
1989
1990
1991
1992
1993
1994
1995
1996
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
2004
2005
2009
942000
939000
687000
642000
717000
710000
512000
357000
237000
214930
168160
105420
210930
207710
94020
151130
169060
62680
104660
51080
41210
35000
28000
5240
3410
2720
4550
114
112
169
128
100
52
105
92
72
100
88
188
81
67
94
90
57
97
54
109
45
160
123
112
188
222
97
107435
105056
116064
82499
71700
36843
53827
32693
17022
21493
14848
19819
17021
14003
8840
13666
9707
6111
10300
5586
1865
5600
3440
586
640
604
400
Средно за
периода
1980-2009
 
295000
 
104
 
 
31000
 





































Причините за това състояние са комплексни и по степен на важност могат да се обособят в следните групи:
Икономически.
- Пазарните условия и възможностите за внос на соя и соеви продукти от страни с много по-благоприятни климатични и икономически условия и със субсидирано производство, задоволява на етапа силно лимитираните обществени потребности от соя, и води до силно ограничаване на местното производство.
- Нарушена е структурата на културите (зърнено-хлебни, фуражни, белтъчни). Критерии за оценка на отделните култури е все още продуктивността им, а не количеството и качеството на произведения протеин от единица площ или в рамките на даден сеитбооборот. Доказано е, че за да се води ефективно земеделие, трябва да се приложи такава структура на културите (хлебни, фуражни и белтъчни), при която чрез съотношението на площите им да се осигурява получаването на приблизително еднакво количество протеин от тях. В противен случай се нарушава баланса между хлебното, фуражното и белтъчното зърно и се налага внос на недостигащото.
В развитите страни съотношението между площите на хлебните, фуражните и белтъчно-маслодайните култури непрекъснато се повишава в полза на фуражните и белтъчните култури, а у нас е точно обратното. Например в САЩ съотношението “пшеница-царевица-соя” е 1 : 0,9 : 0,8 , като през последните години то е почти 1:1:1. За нашите условия най-благоприятно е съотношението 1 : 0,5 : 0,2.
- Недостатъчни икономически стимули за производителите на соя и за развитие на животновъдството, което е основен потребител на първичните продукти от соя – соев шрот, масло, концентрати и изолати.
- Ниска изкупна цена (под цената на слънчогледа и рапицата), в съчетание с несигурност при реализацията, не стимулира, а отблъсква производителите.
- В България няма съвременни преработвателни мощности за преработка на соя в първични продукти и е нарушена връзката “производител-преработвател-потребител”. Например в Сърбия - гр. Бечей, където има специализиран завод за преработка на соя за фуражни и хранителни продукти, с 20 изкупвателни пункта в страната, соепроизводителите се финансират на договорана основа авансово за семена, торове и хербициди и имат стимули за производство и гаранция при изкупуването на соята.
- Не на последно място, ниското ниво на обезпеченост на научно-експерименталната дейност у нас, което води до ниска конкурентноспособност с големите мултинационални компании за производство на семена.
Природо-климатични.
В България производството на соя, а и на други пролетни култури се лимитира от по-суровите климатични условия. В сравнение с други страни разположени на същата географска ширина у нас средната годишна амплитуда е една от най-високите /55-60оС/, максималните температури достигат над 40оС, минималната относителната влажност на въздуха пада под 30-40%, което определя климата ни като по-сух и континентален. Поредицата от сушави години също повлияха върху производството на соя у нас.
Направеното ново райониране на производството на соя, показва че имаме благоприятни почвено-климатични условия за производство на соя, като най-благоприятните райони са над 2 млн. дка, площ значително по-вече от потребностите ни. Най-общо казано, подходящите райони за царевица са подходящи и за соя.
Агротехнически.
- Нарушен сеитбооборот и структура на културите.
- Неподходящи площи, силно заплевелени, с невъзможност за напояване.
- Използване на амортизирана техника и слабо подготвени изпълнителски кадри.
- Неспазване на основни агротехнически изисквания при подготовка на площите, сеитбата и прибирането.
 
2. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ СВЪРЗАНИ С УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЛОЩИТЕ И ПРОИЗВОДСТВОТО НА СОЯ
 
SWOT анализ на сектора
 
Силни страни
Слаби страни
Подходящи почвено-климатични условия и райониране на производството у нас
Нарушен сеитбоборот и структура на културите, разрушени и занемарени поливни съоръжения
Опит и традиция в производството на соя
по класическата технология и възможности за биологично производство на соя
Липса на интерес, поради несигурно изкупуване на соята и на по-ниски цени от тези на слънчогледа и рапицата
Наличие на наши сортове и технологии, адаптирани към специфичните ни условия*
Липса на предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята.
Голяма пазарна ниша за не генно променена соя и соеви продукти у нас и в съседните ни страни
Силна зависимост на цената на собственото производство на соя от международния пазар
Добре развито научно обслужване на производството на зърно и семена
Висока себестойност на продукцията и неконкурентност на цената на вносната суровина
Налична нормативна база регламентираща производството на не генно променена соя и на сертифицирани семена (nonGMO)
Липса на икономически стимули за производителите на соя и соеви продукти
Налични селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка
Слабо развито свиневъдство, птицевъдство и родна соево-хранителна индустрия за преработка в продукти за човека
 
*В Опитна станция по соята – Павликени се съхранява и поддържа растителен генофонд от 541 образци соя, извършва се селекция, сортоподържане и семепроизводство на нови сортове соя (nonGMO ), разработват се и технологии за производство на соя. ОСС е регистрирана като земеделски производител, семепроизводител, заготвител и търговец на семена от зърнени, маслодайни и фуражни култури (Разрешение №1857 от 16.12.2008 г.; Удостоверение №3331 от 16.12.2008 на ИАСАС).
 
3. ЦЕЛ НА СТРАТЕГИЯТА И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ
Цел: Разширяване на соепроизводството в райони с подходящи почвено климатични условия за соята, с подходяща структура на културите, където и безработицата е проблем, но има традиции в отглеждането на тази незаменима култура и поетапно достигане до 500-600 хил. дка през 2020 г. и годишно производство от 100 хил. тона.
Ключов технически елемент на тази стратегия е използването на институционалния капацитет на Опитна станция по соята – Павликени и ССА за научно обслужване на соепроизводството и ползването на нашите сортове и технологии за увеличаване на родното производство на соя.
Ключов икономически елемент е гарантираното изкупуване на произведената соя на справедлива пазарна цена, която да бъде по-висока от цената на маслодайният слънчоглед и рапицата (субсидиране на цената на соята, така че да бъде минимум 20% над цената на рапицата и минимум 30% над цената на слънчогледа).
За постигането на тази цел е необходимо да се предприемат следните решения:
- Агитиране и ангажиране на фирми, преработвателни предприятия, (фуражните заводи, фуражните цехове, маслено екстракционните предприятия и др.), неправителствени организации, които ще организират изкупуването на соята за преработка за собствени нужди или за износ на базата на предварително сключени договори с производители.
- Регистриране на соепроизводителите и картиране на най-подходящите площи на основата на агроклиматичното райониране на производството на соя в България.
- Ресурсно обезпечаване на производството – семена, торове, препарати, селскостопански машини и инвентар, складова база, кадрово и информационно, експертен контрол по изпълнението на технологията, научен подход и прогнози в перспектива.
- Обучение на преките изпълнители за извършване на агротехническите мероприятия на високо технологично ниво, което е гаранция за успешна земеделска практика.
- Учредяване и регистриране на организация (дружество, съюз, асоциация) включваща производители на соево зърно и семена, преработватели, търговци и потребители на продукти от соя, която да подпомага информационно, технологично и експертно развитието на производството и преработката на соя у нас.
- Участие в проекта „Дунавска соя” иницииран от Австрийската соева асоциация и Дунавската асоциация по соята. Подкрепа на Декларацията по инициатива на Министерството на земеделието и околната среда на Република Словения и на Асоциацията „Дунавска Соя”, подписана от министрите отговарящи за земеделието в широкия Дунавски регион, на срещата на 23 Август 2013 г. в Моравске Топлице, за резултатите от регионалното сътрудничество за протеинова сигурност в широкия Дунавския регион.
3.1. Обосновка.
- Икономическа – Задоволяване нуждите на страната със соя и соеви продукти собствено производство, вследствие на което ще намалеят средствата за внос на соев щрот и масло, разходите за транспорт и такси, ще работят по-продължителен период преработвателните предприятия свързани с преработката на слънчоглед и соя. Ще се повиши ефективността на животновъдството чрез подобряване на белтъчната му задоволеност при храненето на животните. Ще се осигурят високо белтъчни продукти на хранително вкусовата промишленост за производство на белтъчно балансирани храни за човека.
- Социална - Разширяването на производството и преработката на соя у нас, чрез изграждане на специализирано предприятие за преработка на соя, ще осигури работа и заетост на хиляди хора.
- Екологическа – Като подобрител на почвеното плодородие и много добър предшественик за зърнено-житните култури, ефекта от соята се мултиплицира в рамките на целия сеитбооборот в който тя участвува.
- Агрономическа - Соята е своеобразен критерии за културата на земеделие на всеки стопанин. При производството и с успех могат да се прилагат различни системи за основна и предсеитбени обработки на почвата, различни системи на сеитба, на борба с плевелите (химични, механични, интегрирани методи, вкл. и биологично производство без синтетични препарати и др.), да се избират различни нива на интензивност на прилагане на технологията в зависимост от ресурсната обезпеченост, така че в крайна сметка от нея да се печели и при по-ниски нива на добива.
- Маркетингова - Пазарната ниша за соевото зърно и соевите продукти (първични и вторични) у нас е незапълнена. Същото важи и за нашите съседи – Турция, Гърция, Македония, Румъния, които също внасят. Така, че собственото производство на соя се явява алтернатива на вноса от страни със силно субсидирано производство, при това с непрекъснато увеличаващ се дял на соя и соев щрот от генетично променена соя.
3.2. Етапи на реализация.
2014 г. – Засяване на 1000-1500 дка с Базови семена от сертифицирани наши български сортове соя (non GMO), от които през 2015 г. ще се получат семена С1 за още 10-15 хил. дка, а през 2016 г. ще можем да осигурим семена за над 100 хил. дка за стоково зърно и семена.
– Обучение на изпълнителските кадри – двукратно, преди сеитбата и преди прибирането на соята, регистриране на утвърдени семепроизводители и провеждане на практически семинари с тях.
- Разработване на пилотни проекти свързани с повишаване на добивите от соя и качеството на семената, за покриване изискванията и критериите на ЕС и повишаване конкурентноспособността на собственото производство.
2017 г. – Продължава увеличаването на площите за сметка на семена от собствено производство и достигане до 200 – 250 хил. дка. Инвестиране в селскостопански машини за производство /сеялки, култиватори, зърнокомбайни, трактори, зърно и семе почистващи машини, транспортни средства и др./ и съоръжения за преработка /екструдери/ чрез мерките по програмата за развитие на селските региони и ДФ “Земеделие”.
2018 – 2019 г. – Увеличаване на площите до 300-400 хил. дка, като едновременно с това продължават инвестициите в техника и материална база за почистване и съхранение на зърно и семена, за преработка на соята в продукти за фуражни, хранителни и индустриални цели. Осигуруяване на 10% от площите за производство на базови и сертифицирани семена от наши сортове соя.
2020 г. – Достигане до 500-600 хил. дка и производство от 100 хил. тона стокова продукция и 4-5 хил. тона семена.
3.3. Осигуреност.
а) С площи – съпоставяйки почвените и агрометеорологичните условия (сума на валежите, сума на ефективните температури, дефицит на атмосферното овлажнение и ХТК), съобразявайки се с биологичните особености на сортовете соя, се обособяват три района с подходящи условия, но с различна пригодност за производство на соя у нас:
І РАЙОН – Обхваща най-северните територии на Дунавската равнина, райони от средната част на Тракииската низина и Южното крайбрежие с надморска височина до 150-200 м.( Видинска, Плевенска, В. Търновска, Русенска, Силистренска, Търговишка, Ямболска, Бургаска области). В тези райони са разпространени черноземите (карбонатни и типични), ливадните почви, чернозем смолниците и др., почви с високо естествено плодородие. В този район се препоръчва соята при възможност да се отглежда при поливни условия тъй като района е с намалена влагообезпеченост.
ІІ РАЙОН – В географско отношение обхваща територии от средната част на Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 м. (Врачанска, Монтанска, , Ловешка, В. Търновска, Шуменска, Варненска, Добричка, Пловдивска, Сливенска области). Според почвеното картиране тук са застъпени излужените черноземи, сивите горски, тъмни и излужени канелени горски, чернозем смолници и др. Това са почви с мощен профил и сравнително добър въздушен и хранителен режим.
Района се характеризира с най- благоприятна топло и влагообезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас.
ІІІ РАЙОН – Обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, където надморската височина достига до 400-600 м. Териториите от този район са разположени върху светлосиви горски почви, излужени и оподзолени канелени горски, песъкливо алувиални и алувиално ливадни почви и др. Района е с намалена топлообезпеченост и се препоръчва за производство на соя само от ранни сортове.
б) Сортове и технологии - Освен сравнително благоприятните почвено-климатични условия необходими за развитието на соята, имаме създадени наши сертифицирани и утвърдени средноранни сортове соя (Сребрина, Ричи, Роса) и ранни (Авигея ) и технологии за производство, които са адаптирани за нашите условия. Прилагането им гарантира на производителите добри агрономически и икономически резултати, особенно при производство на соя в условия на напояване (добиви над 250 – 300 кг/да , чист доход – над 35 лв/да и норма на рентабилност над 45 %). Освен това в Европейският съюз, а и в останалите европейски и съседни държави са негативно настроени към вноса на соеви продукти получени от генетично модифицирани сортове соя (устойчиви на глифозат/ и се търсят продукти получени от негенетично изменена соя, каквито са нашите сортове и сортовете в Сърбия.
в) Материално техническо обезпечаване – За производството на соя не се изисква строго специализирана селскостопанска техника и оборудване. Наличната техника за окопни пролетни култури (царевица, слънчоглед и др.) с успех се използва и при производството на соя. Същото се отнася и за техниката за заготовка на семената. Навлизането на нова, съвременна, високопроизводителна и надеждна техника, обаче позволява прилагането на високо интензивни технологии за производство и преработка на соята, при което и икономическата ефективност от производството ще нараства. Затова е необходимо поетапна подмяна на старата и амортизирана техника с нова, като се използват възможностите на земеделските производители и Програмата за развитие на селските региони 2014-2020 г.
г) Кадрово, научно, информационно - В България има традиции в производството на соя и добре подготвени изпълнителски и експертни кадри. Положително е, че и научноизследователската работа по селекция на нови сортове соя, агротехника, екологически и икономически аспекти на производството на соя и др., практически не е прекъсвана и продължава да се извършва, макар и с много оскъдни средства и ресурси.
3.4. Очаквани резултати.
Икономически – Ще се подобри външно-търговския баланс на страната, чрез ограничаване вноса на соев щрот – годишно плащаме по 20-25 млн. долара. При по-мащабно развитие на родното производство (до 1 млн. дка) ще има възможност дори да изнасяме за съседни страни. Ще се осигури икономия на фуражно зърно при редовно хранене на животните с прибавка на соев щрот към концентрираните смески в съотношение 1:5 (една част соя + 5 части царевица) и производство на месо за износ. Като косвен икономически ефект е икономията на минерален азот и увеличаване добивите от пшеница, ечемик и царевица при използването на соята като предшественик.
- Социални – Районите с подходящи условия за производство на соя се характеризират и като райони с висока безработица, така че разширяването на площите, производството и преработката ще осигури работа и поминък на хиляди хора.
- Екологични – Като бобово растение, което фиксира азота от въздуха чрез грудкови бактерии, соята се нуждае от много по-малко минерален азот и същевременно оставя в почвата лесноусвоим азот, който се използва от следващите след нея не бобови култури.
- Пазарни – Производството на соя предполага сключването на годишни договори между производители, преработватели и търговци, при гарантирано изкупуване по справедливи пазарни цени. По този начин то може да стане сигурно, печелившо и конкурентноспособно.
3.5. Държавна намеса.
В условията на пазарно стопанство соята може и трябва да намери полагащото и се място в структурата на културите у нас, но за това е необходимо да се предприемат следните краткосрочни и по-дългосрочни мерки:
- По-мащабно развитие на родното свиневъдство и птицевъдство, които са основните потребители на фуражни смески с основен белтъчен компонент соев щрот и тяхното субсидиране;
- Производството на соя за зърно и семена да се подпомага и стимулира от МЗХ и ДФ“Земеделие”;
- Разработване на проект за изграждане на специализиран завод за преработка на соя в гр. Павликени (дори с чужди инвестиции), в който да се произвеждат първични продукти – брашна, концентрати и изолати, масло и лецитин и др;
- Разработване на проекти за развитие на производството и преработката на соя в България, финансирани от Българска страна или от международни програми и проекти свързани с развитието на соята у нас, като проекта „Дунавска соя”.
- На ниво фермер или отделна производствена структура да се кредитира и субсидира изграждането на евтини инсталации за термична обработка на соята, която да се използва в комбинираните фуражни смески. По този начин ще се стимулира затварянето на цикъла: “производство на протеинови и фуражни култури – производство на собствени балансирани фуражи – животинска продукция – краен продукт - реализация”.
Намесата на държавните институции за изпълнението на посочените мерки е по-вече от наложително и решаващо. В противен случай отрицателната тенденцията в развитието на соята у нас ще се запази и добрият опит и традиции, които все още имаме, биха били безвъзвратно загубени. От това няма да спечели нито земеделието ни, нито държавата ни. Недостига от соя и соеви продукти, обаче няма да остане непопълнен тъй като това ще стимулира вноса , а не собственото производство на соя.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Като култура с огромно стопанско значение, соята несъмнено ще заема все по-важна и незаменима роля в намирането на приемлив баланс между ограничените и непрекъснато намаляващи природни ресурси, възможностите за устойчиво земеделие и критерийте за повишаване качеството на живота.
Икономическата логика и практическото приложение на европейското и национално законодателство (регламенти, закони, стандарти, наредби, и др.) макар и косвено, най-вероятно ще спомогнат за увеличаване на площите със соя.
Но много по-важно е обаче, всеки земеделски производител да бъде убеден, че у нас има подходящи условия и възможности за поетапно увеличаване на площите и достигането й за 4-5 годишен период до 450-500 хил. дка, при годишно производство от 90-100 хил. тона. Това ще е в интерес и за производителя и за икономиката ни като цяло, защото:
- Без участието на соя не може да има агрономически и екологически обоснован сеитбооборот и икономически ефективна структура на полските култури;
- Без соев шрот в съвременните условия е немислимо да има ефективно животновъдство (от началото на 2006 г. е въведена забрана за ползване на трупно брашно);
- Без соеви продукти няма безопасни и предпазващи здравето храни за човека;
- Соята заедно с царевицата са най-важните енергийни култури в света. Соевото масло е основна суровина за производството на изключително много технически продукти –биодизел, лецитин, глицерин, сапуни, бои, лакове, пластмаси, каучук, целулоид, изкуствени влакна и т.н.
Важна роля за увеличаване на собственото производство на соя имат създадените наши Български сортове и технологии, които са добре адаптирани към специфичните ни условия. Намесата на държавата и бизнеса (преработватели и потребители на соя и соеви продукти), също е от изключително значение за създаването на подходящи и законово приложими икономически стимули, проекти и програми за подпомагане, както на производителите, така и на селекционно-експерименталната дейност по соята у нас.
 
 

ЛИТЕРАТУРА
1. Алексиева, А., В. Събев, (2005). Сребрина - нов високодобивен български сорт соя. Растениевъдни науки, №5, 476-480.
2. Георгиев, Г., (2000). Биологическа и икономическа ефективност от напояването на соята, Растениевъдни науки, 37, 141-144.
3. Георгиев, Г., (2001) Соята – култура на третото хилядолетие, Фуражи и хранене, т.1, бр. 3, 9-10.
4. Георгиев, Г., (2005). Състояние и перспективи на производството на соя в България, Сб. Научни трудове от Юбилейна научна конференция, 08.09.2005 г., Павликени, 21-30.
5. Георгиев, Г., и кол., (2009). “Технология за производство на соя” Сборник –Технологии за научно осигуряване на земеделското производство в България, том І на ССА, 15-40.
6. Золотницкий, В. (1962) Соя на Дальнем Востоке, Хабаровск, с.250.
7. Славов, Н., Г. Георгиев, (1997) Агроклиматично райониране на производството на соя в България, Растениевъдни науки, №5-6, 18-21.
8. Събев, В., Г. Георгиев, (2006). Продуктивност и ефективност на азотното торене на соята в сеитбооборотно звено с пшеница, Растениевъдни науки, бр.3, 254-25.
9. Хершкович, Е. и др. (1982). Агроклиматичен атлас на България, София, ГУ “Хидрология е метеорология” при БАН, 9.
10. ASA Europe, 2007.
11. The Revised OIL WORLD 2020, Supply, Demand and Prices, May 2011.
12. Soya Oilseed Bluebook, 2005.
13. Soy Stats, 2007.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu
Webdesign auf Usedom and Joomla