google +
 




НОВИНА 13 Печат Е-мейл

Обзор на изследванията по обработка на почвата за соята у нас

 

ОБРАБОТКАТА НА ПОЧВАТА, КАТО ФАКТОР НА ПРОДУКТИВНОСТТА И ЕФЕКТИВНОСТТА ОТ СОЯТА

ВАСИЛ СЪБЕВ, РОСИЦА ТОДОРОВА
Опитна станция по соята-Павликени ДП
Е mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Е mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
 
 

Обработката на почвата е важен елемент от агротехниката на соята. На основата на сеитбообращението трябва да се използват такива методи и средства за обработка на почвата, при която да се намалява заплевеляването, да се запазва и повишава почвеното плодородие и влага, да се повишават добивите, което съответно води до увеличаване на ефективността от производството.Соята трябва да се отглежда на чисти от плевели площи и това до известна степен може да се постигне с увеличаване на обработките на почвата в сеитбообращението.

В земеделската практика е утвърдена класическата система за обработка на почвата при пролетните култури, поради обстоятелството, че се извършва заораване на растителните остатъци и торове, подобряване на водния и хранителен режим на почвата, по-пълно се унищожават плевелите и др., и тези предимства наложиха нейното повсеместно прилагане в страни с развито земеделие (Симеонов, Стойнев, Тодоров, Раков, 1979: Стойнев, К., Ф. Тодоров, Б. Симеонов. 1986:Стойнев, 2004). Но тези предимства на традиционната система за обработка на почвата с обръщането на орния слой не се проявяват при всички почвено-климатични условия, поради което в много райони на света се проучваха и прилагаха системи на обработка без обръщане на орния слой.

Затова след 1976 г. и у нас започнаха да се извеждат опити със замяна на оранта с плуг с разрохкване, и продълбочаване на почвата, с цел увеличаване мощността на обработваемия почвен слой, подобряване на водно-физичните свойства на почвата (Стойнев, Тодоров, Симеонов,1986).. От Западна Европа се внесоха разрохквачите “Моро” и “Делтагард”, а в НИМЕС - София през 1980 г. са конструирани разрохквачите КРН-1.75, КРН-2.4 и КРН-3.0. За решаването на тази задача селскостопанската наука се насочи към разработване на нови направления с цел минимализиране на обработките чрез използване на дискови, разрохкващи и плоскорезни оръдия и обединяване на няколко операции в един процес, директна сеитба и продълбочаване на почвата.

За установяване на продуктивността и ефективността от обработката на почвата при соята са изведени серия от опити по години, както следва:

I. Първи период- 1982-1988 г. в Института по соята в Павликени са проучени начини на основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата при три нива на торене в две сеитбооборотни звена.

Проучени фактори:

Фактор А: начини на основна обработка:

а1-оранс плуг (ПН-3-35), на дълбочина 20-22 см. КОНТРОЛА.

а2-обработка с плоскорез (КПГ-2.5), на дълбочина 20-22 см.

а3 -обработка с култиватор-разрохквач (КРН-1.75), на дълбочина 20-2 см.

а4 -обработка с дискова брана (БД-3),

а5-без основна обработка (унищожаване на плевелите с хербициди).

Фактор В: начини на предсеитбени и вегетационни обработки:

в1-с предсеитбени и вегетационни обработки,

в2- замяна на предсеитбените и вегетационни обработки с тотални и вегетационни хербициди.

Таблица 1. Добив соево зърно, в зависимост от начина на основна обработка на почвата, kg/ha - с предсеитбени и вегетационни обработки

Варианти

1982 г.

1983 г.

1984 г.

1986 г.

Добив средно за периода, кg/hа

Относи-телен,

добив

%

Характер на годините, (P %)

63.5 средно суха

37.4 средно влажна

78.0 средно суха

85.8 средно суха

Оран с ПН-3-35 Контрола

2590

2600

1580

1440

2050

100

Обработка с КПГ-2.5

2400

2230

1350

1330

1830

89

Разрохкване с КРН-1.75

2410

2620

1470

1390

1970

96

Без основна обработка

21900

24500

126000

13200

1810

88

Дискуване с БД-3

22800

22700

139000

126000

1780

87

GD-5%

205

231

92

144

 

1%

273

308

122

192

0.1%

357

402

160

249

Р, обезпеченост % ,по Делибалтов и Марков

 

Таблица 2. Добив соево зърно в зависимост от начина на основна обработка на почвата, kg/ha -при замяна на предсеитбените и вегетационните обработки с хербициди

Варианти на основна обработка

1983 г.

1984 г.

1986 г.

Добив средно за периода, кг./да

Относи-телен,

Добив, %

Характер на годините

Средно влажна

Средно суха

Средно суха

ПН-3-35

2820

1560

1820

2060

100

КПГ-2.5

2800

1260

1890

1980

96

КРН-1.75

2600

1340

1690

1880

91

Без основна обработка

25800

113000

1460000

1720

83

БД-3

25900

1080000

159000

1750

85

GD5%

221.3

141.0

128.4

 

GD1%

308.2

188.2

181.1

GD0.1%

402.2

245.2

223.3

 

Таблица 3. Икономическа ефективност от обработката на почвата при соята, средно в две сеитбооборотни звена

Варианти

Обща продукция, лв/да

Себестойност на 100 кг- соя, лв

 

Чист доход, лв/да

Норма на

рентабилност,

%

1

2

1

2

1

2

1

2

Оран с ПН-3-35 Контрола

75.6

83.0

19.7

23.3

47.9

46.9

163.3

123.5

Обработка с КПГ-2.5

67.1

77.3

21.8

25.3

39.9

41.6

138.2

110.9

Разрохкване с КРН-1.75

71.6

73.3

20.5

25.6

44.3

37.7

153.8

101.4

Без основна обработка

64.1

62.4

25.1

31.6

33.2

24.9

106.1

63.0

Дискуване с БД-3

64.1

66.0

22.6

29.2

37.2

30.6

123.2

81.0

Легенда: 1. С предсеитбени и вегетационни обработки на почвата. 2. Замяна на предсеитбени и вегетационни обработки на почвата с хербициди.

Най-високи добиви соево зърно с приложение на предсеитбени и вегетационни обработки са реализирани при извършване на основната обработка на почвата с ПН-3- 35 и КРН-1.75 на дълбочина 20-22 cm (Таблица 1). По-ниските добиви реализирани при вариантите на основна обработка с КПГ-2.5, БД-3 и без основна обработка (11-13%) се дължат от една страна на по-силното заплевеляване, и от друга на влошените физични свойства на почвата - най-силно проявено при вариантите с дискуване и без основна обработка. При приложение на вариантите с дискуване и без основна обработка се увеличава плътността и твърдостта на почвата, което се отразява отрицателно върху растежа, развитието и продуктивността на соята, особено при засушаване през вегетационния период. При вариантите без основна обработка плевелите се унищожават с хербициди, но растителните остатъци остават на повърхността на почвата и плевелните семена поникват късно и неедновременно, при което се затруднява борбата с тях. Към тези условия трябва да се добави и обстоятелството, че при вариантите без основна обработка и дискуване се увеличава количеството на микрофлората, активизира се биологичната имобилизация и се увеличава фитотоксичността на почвата (Талева, А., В. Събев. 1985.). Тези негативни условия съвпадат във времето на началните фази от развитието на соята и се отразяват, отрицателно на продуктивността.

Резултатите от изследванията при условията на Павликени показват, че замяната на предсеитбените и вегетационните обработки с тотални и вегетационни хербициди, в зависимост от начина на основна обработка не намаляват добива от соево зърно (Таблица 2). Замяната на предсеитбените и вегетационните обработки с хербициди води до намаляване на заплевеляването, до значително повишаване на себестойността на соевото зърно, до намаляване масата на чистия доход на единица площ, и нормата на рентабилност. Следователно при избора на начина на основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата за отглеждане на соя трябва да се изхожда не само от агротехнически, но и от икономически, и други условия (Събев, В. 1989.).
II. Втори период - 2000 до 2007г. в ИФК-Плевен, филиал Павликени са изведени опити за оптимизиране на обработката на почвата чрез срока и дълбочината.

Проучени фактори:

Фактор А-срок на основната обработка.

а1-1-10 август; КОНТРОЛА

а2-1-10 септември;

а3-1-10 октомври;

а4-1-10 ноември.

Фактор В-дълбочина на основната обработка:

в1-10-15 cm;

в2– 20-25cm: КОНТРОЛА

в3- 30-35cm.

 

Таблица 4. Добив соя в зависимост от срока и дълбочината на основната обработка на почвата, kg/ha

Варианти

Години по Р обезпеченост, %

 

Добив средно за периода 2002-2006г.

Срок,

Дълбо чина, cm

2002

Влажна

2003

Суха

2004

Средна

2005

Влажна

2006

Средно суха

1-10VIII Контрола

10-15

1900

610

1850

2470

990

1560

20-25

2090

640

1950

2500

1330

1700

30-35

2330

660

2100

2500

1380

1890

1-10. IX

10-15

1820

560

1600

2480

1140

1520

20-25

1860

600

1850

2520

1210

1610

30-35

1990

610

2020

2550

1200

1770

1-10. X

10-15

1750

520

1500

2450

800

1400

20-25

1800

550

1800

2470

840

1490

30-35

1950

600

2000

2520

980

1610

1-10. XI

10-15

17300

4900

1400000

2400

520000

1310000

20-25

1800

5300

1450000

2430

560000

13500

30-35

1900

580

1800

2530

660000

15500

 

GD 5%

264

99

94

32.0

216

241.1

GD 1%

355

134

132.5

44.2

301

335.4

GD 0.1

499

177

190.2

61.3

423

469.0

 

Таблица 5. Икономическа ефективност от срока и дълбочината на основната обработка на почвата при соята

Варианти

Добив
kg/ha

Произво-дствени разходи, лв./ha

Обща продук-ция,

лв./ha

 

Чист

доход,

лв./ha

 

Себес-тойностлв/т

Коеф. на

ефектив-

ност,

%

Срок,

Дълбо-чина, cm

1-10. VIII

Контрола

 

10-15

1560

574.7

780

205.3

368

1.36

20-25

1700

605.3

850

244.7

356

1.40

30-35

1890

669.9

945

276.1

354

1.41

1-10. IX

10-15

1520

573.3

760

186.7

377

1.32

20-25

1610

611.4

805

193.6

379

1.32

30-35

1770

663.8

885

221.2

375

1.33

1-10. X

10-15

1400

547.9

700

152.1

391

1.27

20-25

1490

586.0

745

159.0

393

1.27

30-35

1610

641.3

805

163.7

398

1.26

1-10. XI

10-15

1310

543.8

655

111.2

415

1.20

20-25

1350

579.6

675

95.4

429

1.16

30-35

1550

635.9

775

139.1

410

1.22

 

Срокът и дълбочината на основната обработка на почвата оказват влияние върху продуктивността на соята (Таблица 4). Извършване на основната обработка на почвата в началото на м. август на дълбочина 20-25 и 30-35 cm води до получаване на високи и ефективни добиви. Ненавременното извършване на основната обработка през м. ноември води до намаление на добивите, съответно с 20 и 9% в зависимост от дълбочината на основната обработка (Събев, В., 2003, Събев, В., 2009).
Най-висок чист доход е реализиран при извършването на основната обработка през м. август на дълбочина 20-25 и 30-35 cm, съответно 244.7 и 276.1 лв./ha (Таблица 5). Извършването на основната обработка през м. октомври води до намаляване на чистия доход на 159.0 и 163.7 лв./ha, а извършването на обработката през м. ноември води до двойно намаление на печалбата, в сравнение с августовската обработка, съответно 95.4, и 139.1 лв./ha (Събев, В., 2009).

С най-ниска себестойност е соевото зърно получено от вариантите с ранна основна обработка извършена на 20-25 и 30-35 cm, която е съответно 356 и 354 лв./t. Отлагането на основната обработка за м. октомври води до увеличение на себестойността (391-398лв./t), а извършването й през м. ноември себестойността на зърното се увеличава, и е съответно 410, и 429 лв./t.

Срокът и дълбочината на основната обработка на почвата оказват влияние и върху коефициента на ефективност. С най-високи стойности е коефициента създаден при извършване на основната обработка през м. август и в зависимост от дълбочината на основната обработка е в интервала от 1.36 до 1.41%. С отлагане на основната обработка за началото на зимата (м. ноември) коефициента на ефективност намалява, и в зависимост от дълбочината на обработката е в размер от 1.16 до 1.22%. Енергийно най-изгодни са вариантите, при които основната обработка е извършена през м. август на дълбочина 20-25 и 30-35 cm, съответно 1.40 - 1.41%.

III. Трети период- 2008-2012 г. в ОСС Павликени, ДП са изведени опити за оптимизиране на обработката чрез подметка на стърнището и дълбочината на основната обработка на почвата при соята в сеитбооборотна двойка „соя-пшеница”.

Проучени варианти:

1. Подметка 10-15 cm /август/+Оран 20-25 cm, КОНТРОЛА;

2. Подметка 10-15 cm /август/+ Оран 10-15 cm;

3. Оран 20-25 cm /август/ +Допълнителна есенна обработка с БД-3;

4. Оран 20-25 cm /август/+ Оран 20-25 cm, м. октомври;

5. Оран 20-25 cm /септември/;

6. Подметка 10-15 cm /август/+Оран 30-35 cm м. октомври;

7. Оран 30-35 cm /август/ +Допълнителна есенна обработка с БД-3;

8. Оран 30-35 cm /август/ + Оран 30-35 cm м. октомври.

Таблица 6. Добив соево зърно по години и средно за периода, kg/hа

Варианти

Добив по години и обезпеченост на вегетационните валежи, %

Средно

за периода, kg/hа

Относи-

телен

добив,

%

2008 г

Много суха

2009 г.

Много суха

2010 г.

Средно суха

2011 г.

Средна година

2012 г.

Средно суха

1,Подметка 10-15cm + Оран 20-25cm

685

1156

2450

2494

1120

1579

100

2,Подметка 10-15cm + Оран 10-15cm

500

944

2140

2156

8620

1320

83,6

3,Оран 20-25cm +

Доп. есенна обраб.

700

1310

2500

2390

1066

1593

100

4,Оран 20-25 +

Оран 20-25cm

750++

1392+

2700+

2656+

1070

1714

108,5

5,Оран 20 -25cm през септември

54000

10200

2300

2204

9520

1403

89

6,Подметка 10 -15cm + Оран 30-35ъп

785

1410

2800

2700

1092

1757

111

7,Оран 30-35cm +

Доп. есенна обр.

765

1420

2840

2682

1212

1784

113

8,Оран 30-35 +

Оран 30-35cm

810+

1450++

3020++

2850++

1206

1867

118

GD5%

33,7

72,9

320

225

307

 

 

GD1%

45,8

98,3

430

255

337

 

 

GD0.1%

61,8

130,8

570

395

375

 

 

 

Таблица 7. Икономически показатели на проучваните варианти средно за периода 2008-2010 г.

Проучвани варианти

Добив kg/ha

Произв.

разходи
лв/ha

Обща продук-ция, лв./ha

Чист доход лв./ha

Себес-тойност
лв/т

Норма на рента-билност, %

Коефиц
на ефектив-ност, %

1.Подметка 10-15 cm + Оран 20-25 cm Контрола

1431

774

1183

449

512

61,2

1,61

2.Подметка 10-15 cm + Оран 10-15 cm

1195

684

1020

336

572

40,1

1,49

3.Оран 20-25 cm + Доп. есенна обраб.

1503

717

1234

517

476

72,0

1,72

4.Оран 20-25 + Оран 20-25cm

1613

780

1305

525

483

67,2

1,67

5.Оран 20 -25cm септемв-ри

1287

680

1080

399

528

58,6

1,59

6.Подметка 10 –15 cm + Оран 30-35cm

1665

757

1338

581

454

76,7

1,77

7.Оран 30-35 cm + Допълн. есенна обраб.

1682

742

1343

600

441

80,9

1,81

8.Оран 30-35 cm + Оран 30-35 cm

1760

840

1396

555

477

66,0

1,66

Забележка: В колонката на ОБЩАТА ПРОДУКЦИЯ е включена субсидията средно за периода на физически декар.

 

Извършването на основната обработка чрез оран +оран на 30-35 cm води до най-голямо увеличаване на добивите средно с 23%, като добивите са статистически много добре доказани по-високи (Таблица 6). При извършване на основната обработка чрез оран на 30-35 cm + допълнителна есенна обработка и подметка+оран на 30-35 cm допринася за получаването на по-високи добиви от стандарта средно с 17%, като добивите са статистически добре доказани по-високи. Получените резултати показват, че дълбочината на извършване на основната обработка на почвата е един от мощните фактори за повишаване на добивите от соята. Извършването на обработката чрез подметка + оран на 10-15 cm и само оран на 20-25 cm води до редуциране на добива от 6 до 10%, в сравнение със стандарта (Събев, В., Тодорова, Р., 2011).

Печалбата от соята е с най-високи стойности при обработка на почвата чрез оран 30-35 cm + допълнителна есенна обработка и подметка + оран 30-35 cm , която е съответно 581 и 601 лв./hа (Таблица 7). При условията на две много сухи и една средно влажна година. от вариантите на подметка на 10-15 cm + оран на 10-15 cm се реализира най-ниска печалба, която е съответно 449 лв./ha в т. ч. субсидията на обработваем декар.

Обработката на почвата чрез подметка + оран 30-35cm и оран 30-35cm + допълнителна есенна обработка води до най-висока рентабилност при отглеждането на соята-/77 и 81%/. Най-нерентабилно е отглеждането на соята чрез подметка на 10-15cm + оран на 10-15 cm, която е съответно 61%. Двукратното преораване на 20-25 и 30-35 cm води до намаляване на рентабилността, в сравнение с обработката на почвата чрез подметка + оран 30-35cm и оран 30-35cm + допълнителна есенна обработка.

Енергийно най-ефективна е обработката на почвата чрез подметка на 10-15 cm+оран 30-35 cm и оран 30-35 cm + допълнителна есенна обработка /1,77 и 1,81%/, което се дължи на оптималните условия на растеж и развитие на соята и на благоприятното съчетание приходи – разходи, което съответно води до най-високо ниво на доходност и възвръщаемост от производството.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

 

1. Соята може да се отглежда след безотвална основна обработка на дълбочина 20-22 см, но продуктивността е по-ниска от 4 до 11%, в сравнение след оран на 20-22 cm. Отглеждането на соята без основна обработка и чрез дискуване намалява продуктивността, съответно с 12-13%.При извършване на основната обработка с плуг, култиватор-разрохквач и плоскорез на 20-22 cm предсеитбените и вегетационните обработки могат да се заменят с тотални и вегетационни хербициди, без да се намаляват добивите, но се оскъпява производството и се намалява ефективността от производството на соево зърно. Следователно при избора на начина на основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата за отглеждане на соята трябва да се изхожда не само от агротехнически, но и от икономически, и други условия.

2. Срокът и дълбочината на основната обработка на почвата оказват влияниевърху продуктивността и ефективността от соята. Извършване на основната обработка на почвата в началото на м. август на дълбочина 20-25 и 30-35 cm води до получаване на високи и ефективни добиви. Получените добиви съответно водят до висока принадена стойност от физически декар с ниска себестойност на соевото зърно, което съответно води до най-високо ниво на доходност, и възвръщаемост от производството. Ненавременното извършване на основната обработка през м. ноември води до намаление на добивите, до двойно намаляване стойностите на чистия доход, и съответно до ниски нива на доходност и възвръщаемост.

3. Извършването на основната обработка на почвата чрез оран 30-35 cm + оран на 30-35 cm води до получаването на най-високи добиви, които са статистически много добре доказани по-високи, но най-ефективно изгодни са вариантите чрез подметка на 10-15 cm + оран 30-35 cm и оран 30-35 cm + допълнителна есенна обработка, което се дължи на оптималното съчетание приходи- разходи, и което съответно води до най-високо ниво на доходност, и възвръщаемост от производството.

 

ЛИТЕРАТУРА

Делибалтов, Й., Хр. Христов, Ив. Цонев1962. Проектен поливен режим на селскостопанските култури, т. III.

Марков, Г. 1961. Поливен режим на селскостопанските култури на напоителни системи в Северна и Южна България. Селскостопанска мисъл, № 4.

Симеонов, Стойнев, Тодоров, Раков, 1979: Особености на съвременните методи за обработка на почвата. Обзор, София.

Стойнев, К., Ф. Тодоров, Б. Симеонов. 1986. Съвременно земеделие. Земиздат. София.

Стойнев, К., 2004. Екологични и технологични аспекти на съвременното земеделие. София.

Събев, В. 1989. Агротехническа и икономическа ефективност на обработката на почвата за соя на излужен чернозем Централна Северна България. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен “Доктор”. София.

Събев, В., 2003. Продуктивност на соята отглеждана след различни обработки на почвата. Научна конференция с международно участие. Стара Загора , том I, стр. 271-274.

Събев, В. 2009. Продуктивност и ефективност от срока и дълбочината на основната обработка на почвата при соята. Почвознание, агрохимия и екология.ГОД. XLIII, № 4, стр. 47-52.

Събев, В. 2009. Проучвания по обработката на почвата, като фактор за повишаване продуктивността и ефективността от соята при условията на Централна Северна България. Сборник България и българите в Европа, Съюз на учените в България, клон В. Търново, стр. 523-531.

Р. ТодороваСъбев, В. 2011. Икономическа ефективност от отглеждането на нови линии соя с оглед на селекцията и производството, сб. Изследвания върху полските култури, т.V!!, №2, стр.305-312.

Талева, А., В. Събев. 1985. Микробиологична активност в ризосферата на соя при прилагане на различна агротехника. Почвознание, агрохимия и растителна защита , год. ХХ, №5, стр. 53-63.

 
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu
Webdesign auf Usedom and Joomla