Обзор на изследванията по обработка на почвата за соята у нас

Обработката на почвата е важен елемент от агротехниката на соята. На основата на сеитбообращението трябва да се използват такива методи и средства за обработка на почвата, при която да се намалява заплевеляването, да се запазва и повишава почвеното плодородие и влага, да се повишават добивите, което съответно води до увеличаване на ефективността от производството.Соята трябва да се отглежда на чисти от плевели площи и това до известна степен може да се постигне с увеличаване на обработките на почвата в сеитбообращението.

В земеделската практика е утвърдена класическата система за обработка на почвата при пролетните култури, поради обстоятелството, че се извършва заораване на растителните остатъци и торове, подобряване на водния и хранителен режим на почвата, по-пълно се унищожават плевелите и др., и тези предимства наложиха нейното повсеместно прилагане в страни с развито земеделие (Симеонов, Стойнев, Тодоров, Раков, 1979: Стойнев, К., Ф. Тодоров, Б. Симеонов. 1986:Стойнев, 2004). Но тези предимства на традиционната система за обработка на почвата с обръщането на орния слой не се проявяват при всички почвено-климатични условия, поради което в много райони на света се проучваха и прилагаха системи на обработка без обръщане на орния слой.

Затова след 1976 г. и у нас започнаха да се извеждат опити със замяна на оранта с плуг с разрохкване, и продълбочаване на почвата, с цел увеличаване мощността на обработваемия почвен слой, подобряване на водно-физичните свойства на почвата (Стойнев, Тодоров, Симеонов,1986).. От Западна Европа се внесоха разрохквачите “Моро” и “Делтагард”, а в НИМЕС - София през 1980 г. са конструирани разрохквачите КРН-1.75, КРН-2.4 и КРН-3.0. За решаването на тази задача селскостопанската наука се насочи към разработване на нови направления с цел минимализиране на обработките чрез използване на дискови, разрохкващи и плоскорезни оръдия и обединяване на няколко операции в един процес, директна сеитба и продълбочаване на почвата.

За установяване на продуктивността и ефективността от обработката на почвата при соята са изведени серия от опити по години, както следва:

I. Първи период- 1982-1988 г. в Института по соята в Павликени са проучени начини на основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата при три нива на торене в две сеитбооборотни звена.

Проучени фактори:

Фактор А: начини на основна обработка:

а₁-оранс плуг (ПН-3-35), на дълбочина 20-22 см. КОНТРОЛА.

а₂-обработка с плоскорез (КПГ-2.5), на дълбочина 20-22 см.

а_{3 -}обработка с култиватор-разрохквач (КРН-1.75), на дълбочина 20-2 см.

а₄ -обработка с дискова брана (БД-3),

а₅-без основна обработка (унищожаване на плевелите с хербициди).

Фактор В: начини на предсеитбени и вегетационни обработки:

в₁-с предсеитбени и вегетационни обработки,

в_2- замяна на предсеитбените и вегетационни обработки с тотални и вегетационни хербициди.

Таблица 1. Добив соево зърно, в зависимост от начина на основна обработка на почвата, kg/ha - с предсеитбени и вегетационни обработки

Р, обезпеченост % ,по Делибалтов и Марков

Таблица 2. Добив соево зърно в зависимост от начина на основна обработка на почвата, kg/ha -при замяна на предсеитбените и вегетационните обработки с хербициди

Таблица 3. Икономическа ефективност от обработката на почвата при соята, средно в две сеитбооборотни звена

Легенда: 1. С предсеитбени и вегетационни обработки на почвата. 2. Замяна на предсеитбени и вегетационни обработки на почвата с хербициди.

Най-високи добиви соево зърно с приложение на предсеитбени и вегетационни обработки са реализирани при извършване на основната обработка на почвата с ПН-3- 35 и КРН-1.75 на дълбочина 20-22 cm (Таблица 1). По-ниските добиви реализирани при вариантите на основна обработка с КПГ-2.5, БД-3 и без основна обработка (11-13%) се дължат от една страна на по-силното заплевеляване, и от друга на влошените физични свойства на почвата - най-силно проявено при вариантите с дискуване и без основна обработка. При приложение на вариантите с дискуване и без основна обработка се увеличава плътността и твърдостта на почвата, което се отразява отрицателно върху растежа, развитието и продуктивността на соята, особено при засушаване през вегетационния период. При вариантите без основна обработка плевелите се унищожават с хербициди, но растителните остатъци остават на повърхността на почвата и плевелните семена поникват късно и неедновременно, при което се затруднява борбата с тях. Към тези условия трябва да се добави и обстоятелството, че при вариантите без основна обработка и дискуване се увеличава количеството на микрофлората, активизира се биологичната имобилизация и се увеличава фитотоксичността на почвата (Талева, А., В. Събев. 1985.). Тези негативни условия съвпадат във времето на началните фази от развитието на соята и се отразяват, отрицателно на продуктивността.

Проучени фактори:

Фактор А-срок на основната обработка.

а₁-1-10 август; КОНТРОЛА

а₂-1-10 септември;

а₃-1-10 октомври;

а₄-1-10 ноември.

Фактор В-дълбочина на основната обработка:

в₁-10-15 cm;

в₂– 20-25cm: КОНТРОЛА

в₃- 30-35cm.

Таблица 4. Добив соя в зависимост от срока и дълбочината на основната обработка на почвата, kg/ha

Таблица 5. Икономическа ефективност от срока и дълбочината на основната обработка на почвата при соята

С най-ниска себестойност е соевото зърно получено от вариантите с ранна основна обработка извършена на 20-25 и 30-35 cm, която е съответно 356 и 354 лв./t. Отлагането на основната обработка за м. октомври води до увеличение на себестойността (391-398лв./t), а извършването й през м. ноември себестойността на зърното се увеличава, и е съответно 410, и 429 лв./t.

Срокът и дълбочината на основната обработка на почвата оказват влияние и върху коефициента на ефективност. С най-високи стойности е коефициента създаден при извършване на основната обработка през м. август и в зависимост от дълбочината на основната обработка е в интервала от 1.36 до 1.41%. С отлагане на основната обработка за началото на зимата (м. ноември) коефициента на ефективност намалява, и в зависимост от дълбочината на обработката е в размер от 1.16 до 1.22%. Енергийно най-изгодни са вариантите, при които основната обработка е извършена през м. август на дълбочина 20-25 и 30-35 cm, съответно 1.40 - 1.41%.

III. Трети период- 2008-2012 г. в ОСС Павликени, ДП са изведени опити за оптимизиране на обработката чрез подметка на стърнището и дълбочината на основната обработка на почвата при соята в сеитбооборотна двойка „соя-пшеница”.

Проучени варианти:

1. Подметка 10-15 cm /август/+Оран 20-25 cm, КОНТРОЛА;

2. Подметка 10-15 cm /август/+ Оран 10-15 cm;

3. Оран 20-25 cm /август/ +Допълнителна есенна обработка с БД-3;

4. Оран 20-25 cm /август/+ Оран 20-25 cm, м. октомври;

5. Оран 20-25 cm /септември/;

6. Подметка 10-15 cm /август/+Оран 30-35 cm м. октомври;

7. Оран 30-35 cm /август/ +Допълнителна есенна обработка с БД-3;

8. Оран 30-35 cm /август/ + Оран 30-35 cm м. октомври.

Таблица 6. Добив соево зърно по години и средно за периода, kg/hа

Таблица 7. Икономически показатели на проучваните варианти средно за периода 2008-2010 г.

Забележка: В колонката на ОБЩАТА ПРОДУКЦИЯ е включена субсидията средно за периода на физически декар.

Извършването на основната обработка чрез оран +оран на 30-35 cm води до най-голямо увеличаване на добивите средно с 23%, като добивите са статистически много добре доказани по-високи (Таблица 6). При извършване на основната обработка чрез оран на 30-35 cm + допълнителна есенна обработка и подметка+оран на 30-35 cm допринася за получаването на по-високи добиви от стандарта средно с 17%, като добивите са статистически добре доказани по-високи. Получените резултати показват, че дълбочината на извършване на основната обработка на почвата е един от мощните фактори за повишаване на добивите от соята. Извършването на обработката чрез подметка + оран на 10-15 cm и само оран на 20-25 cm води до редуциране на добива от 6 до 10%, в сравнение със стандарта (Събев, В., Тодорова, Р., 2011).

Печалбата от соята е с най-високи стойности при обработка на почвата чрез оран 30-35 cm + допълнителна есенна обработка и подметка + оран 30-35 cm , която е съответно 581 и 601 лв./hа (Таблица 7). При условията на две много сухи и една средно влажна година. от вариантите на подметка на 10-15 cm + оран на 10-15 cm се реализира най-ниска печалба, която е съответно 449 лв./ha в т. ч. субсидията на обработваем декар.

Обработката на почвата чрез подметка + оран 30-35cm и оран 30-35cm + допълнителна есенна обработка води до най-висока рентабилност при отглеждането на соята-/77 и 81%/. Най-нерентабилно е отглеждането на соята чрез подметка на 10-15cm + оран на 10-15 cm, която е съответно 61%. Двукратното преораване на 20-25 и 30-35 cm води до намаляване на рентабилността, в сравнение с обработката на почвата чрез подметка + оран 30-35cm и оран 30-35cm + допълнителна есенна обработка.

Енергийно най-ефективна е обработката на почвата чрез подметка на 10-15 cm+оран 30-35 cm и оран 30-35 cm + допълнителна есенна обработка /1,77 и 1,81%/, което се дължи на оптималните условия на растеж и развитие на соята и на благоприятното съчетание приходи – разходи, което съответно води до най-високо ниво на доходност и възвръщаемост от производството.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

1. Соята може да се отглежда след безотвална основна обработка на дълбочина 20-22 см, но продуктивността е по-ниска от 4 до 11%, в сравнение след оран на 20-22 cm. Отглеждането на соята без основна обработка и чрез дискуване намалява продуктивността, съответно с 12-13%.При извършване на основната обработка с плуг, култиватор-разрохквач и плоскорез на 20-22 cm предсеитбените и вегетационните обработки могат да се заменят с тотални и вегетационни хербициди, без да се намаляват добивите, но се оскъпява производството и се намалява ефективността от производството на соево зърно. Следователно при избора на начина на основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата за отглеждане на соята трябва да се изхожда не само от агротехнически, но и от икономически, и други условия.

2. Срокът и дълбочината на основната обработка на почвата оказват влияниевърху продуктивността и ефективността от соята. Извършване на основната обработка на почвата в началото на м. август на дълбочина 20-25 и 30-35 cm води до получаване на високи и ефективни добиви. Получените добиви съответно водят до висока принадена стойност от физически декар с ниска себестойност на соевото зърно, което съответно води до най-високо ниво на доходност, и възвръщаемост от производството. Ненавременното извършване на основната обработка през м. ноември води до намаление на добивите, до двойно намаляване стойностите на чистия доход, и съответно до ниски нива на доходност и възвръщаемост.

3. Извършването на основната обработка на почвата чрез оран 30-35 cm + оран на 30-35 cm води до получаването на най-високи добиви, които са статистически много добре доказани по-високи, но най-ефективно изгодни са вариантите чрез подметка на 10-15 cm + оран 30-35 cm и оран 30-35 cm + допълнителна есенна обработка, което се дължи на оптималното съчетание приходи- разходи, и което съответно води до най-високо ниво на доходност, и възвръщаемост от производството.

ЛИТЕРАТУРА

Делибалтов, Й., Хр. Христов, Ив. Цонев1962. Проектен поливен режим на селскостопанските култури, т. III.

Марков, Г. 1961. Поливен режим на селскостопанските култури на напоителни системи в Северна и Южна България. Селскостопанска мисъл, № 4.

Симеонов, Стойнев, Тодоров, Раков, 1979: Особености на съвременните методи за обработка на почвата. Обзор, София.

Стойнев, К., Ф. Тодоров, Б. Симеонов. 1986. Съвременно земеделие. Земиздат. София.

Стойнев, К., 2004. Екологични и технологични аспекти на съвременното земеделие. София.

Събев, В. 1989. Агротехническа и икономическа ефективност на обработката на почвата за соя на излужен чернозем Централна Северна България. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен “Доктор”. София.

Събев, В., 2003. Продуктивност на соята отглеждана след различни обработки на почвата. Научна конференция с международно участие. Стара Загора , том I, стр. 271-274.

Събев, В. 2009. Продуктивност и ефективност от срока и дълбочината на основната обработка на почвата при соята. Почвознание, агрохимия и екология.ГОД. XLIII, № 4, стр. 47-52.

Събев, В. 2009. Проучвания по обработката на почвата, като фактор за повишаване продуктивността и ефективността от соята при условията на Централна Северна България. Сборник България и българите в Европа, Съюз на учените в България, клон В. Търново, стр. 523-531.

Р. ТодороваСъбев, В. 2011. Икономическа ефективност от отглеждането на нови линии соя с оглед на селекцията и производството, сб. Изследвания върху полските култури, т.V!!, №2, стр.305-312.

Талева, А., В. Събев. 1985. Микробиологична активност в ризосферата на соя при прилагане на различна агротехника. Почвознание, агрохимия и растителна защита , год. ХХ, №5, стр. 53-63.