РќРћР’Р?РќРђ 13 |
![]() |
![]() |
Обзор на изследванията по обработка на почвата за соята у нас
ОБРАБОТКАТА НА ПОЧВАТА, КАТО ФАКТОР НА ПРОДУКТ??ВНОСТТА ?? ЕФЕКТ??ВНОСТТА ОТ СОЯТА
ВАС??Л СЪБЕВ, РОС??ЦА ТОДОРОВА Опитна станция по соята-Павликени ДП
Е mail:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Е mail:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Обработката на почвата е важен елемент от агротехниката на соята. На основата на сеитбообращението трябва да се използват такива методи и средства за обработка на почвата, при която да се намалява заплевеляването, да се запазва и повишава почвеното плодородие и влага, да се повишават добивите, което съответно води до увеличаване на ефективността от производството.Соята трябва да се отглежда на чисти от плевели площи и това до известна степен може да се постигне с увеличаване на обработките на почвата в сеитбообращението. В земеделската практика е утвърдена класическата система за обработка на почвата при пролетните култури, поради обстоятелството, че се извършва заораване на растителните остатъци и торове, подобряване на водния и хранителен режим на почвата, по-пълно се унищожават плевелите и др., и тези предимства наложиха нейното повсеместно прилагане в страни с развито земеделие (Симеонов, Стойнев, Тодоров, Раков, 1979: Стойнев, К., Ф. Тодоров, Б. Симеонов. 1986:Стойнев, 2004). Но тези предимства на традиционната система за обработка на почвата с обръщането на орния слой не се проявяват при всички почвено-климатични условия, поради което в много райони на света се проучваха и прилагаха системи на обработка без обръщане на орния слой. Затова след 1976 г. и у нас започнаха да се извеждат опити със замяна на оранта с плуг с разрохкване, и продълбочаване на почвата, с цел увеличаване мощността на обработваемия почвен слой, подобряване на водно-физичните свойства на почвата (Стойнев, Тодоров, Симеонов,1986).. От Западна Европа се внесоха разрохквачите “Моро” и “Делтагард”, а в Н??МЕС - София през 1980 г. са конструирани разрохквачите КРН-1.75, КРН-2.4 и КРН-3.0. За решаването на тази задача селскостопанската наука се насочи към разработване на нови направления с цел минимализиране на обработките чрез използване на дискови, разрохкващи и плоскорезни оръдия и обединяване на няколко операции в един процес, директна сеитба и продълбочаване на почвата. За установяване на продуктивността и ефективността от обработката на почвата при соята са изведени серия от опити по години, както следва: I. Първи период- 1982-1988 г. в ??нститута по соята в Павликени са проучени начини на основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата при три нива на торене в две сеитбооборотни звена. Проучени фактори: Фактор А: начини на основна обработка: а1-оранс плуг (ПН-3-35), на дълбочина 20-22 см. КОНТРОЛА. а2-обработка с плоскорез (КПГ-2.5), на дълбочина 20-22 см. а3 -обработка с култиватор-разрохквач (КРН-1.75), на дълбочина 20-2 см. а4 -обработка с дискова брана (БД-3), а5-без основна обработка (унищожаване на плевелите с хербициди). Фактор В: начини на предсеитбени и вегетационни обработки: в1-с предсеитбени и вегетационни обработки, в2- замяна на предсеитбените и вегетационни обработки с тотални и вегетационни хербициди. Таблица 1. Добив соево зърно, в зависимост от начина на основна обработка на почвата, kg/ha - с предсеитбени и вегетационни обработки
Р, обезпеченост % ,по Делибалтов и Марков
Таблица 2. Добив соево зърно в зависимост от начина на основна обработка на почвата, kg/ha -при замяна на предсеитбените и вегетационните обработки с хербициди
Таблица 3. ??кономическа ефективност от обработката на почвата при соята, средно в две сеитбооборотни звена
|