google +
 




новина 11 Печат Е-мейл

ІV Международен симпозиум по соята

 

 

ДОКЛАД
 
От доц., д-р Георги Георгиев - директор на „Опитна станция по соята – Павликени”
Относно   Задгранична командировка до Австрия, гр. Виена
 
            Уважаеми професор Славейков,
 
            В изпълнение на Ваша заповед №МСВО-02-26 от 22.08.2012 г. за времето от 04.09. до 06.09.2012 г. бях командирован в гр. Виена, Австрия за участие в ІV международен симпозиум по соята (Danube Soya Sustainable and GMO-free Soya for Europe). Програмата на симпозиума беше разпределена в два дни, съответно на 05.09 от 9.00 часа до 19.30 часа и на 06.09. от 9.00 часа до 12.00 часа. Симпозиума беше открит от Mattias Kron –председател на Австрийската соева асоциация и на Дунавската соева асоциация. Приветствия към участниците във форума (над 200 от 10 страни на централна и източна Европа) поднесоха Министъра на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите на Австрия –д-р Niki Berlakovich и Министъра на храните, земеделието и горите на провинция Бавария, Германия - Helmut Bruner.
            През първият ден на симпозиума бяха изнесени 31 основни и 7 съпътстващи доклади в две паралелни сесий. През вторият се изнесоха 7 доклада или общо 45 доклада за двата дни. Работните езици бяха немски и английски.
            Един от основните доклади беше изнесен от Franz Fischler (бивш комисар по земеделието към ЕС) в който се акцентира на необходимостта от изработването на европейска протеинова стратегия, на диверсификацията на земеделското производство и откриване на „зелени работни места”.
Моето участие беше с доклад (презентация) в който трябваше да се отговори на няколко предварително зададени въпроси и включваше: анализ на площи, добиви, производство на соя в България; сортов състав, групи на зрялост, време на сеитба и прибиране на соята у нас; състояние и проблеми при растителната защита, климата и водните ресурси за напояване; внос на соя и соеви продукти; основни конкуренти на соята у нас; главни фактори влияещи отрицателно на соевото производство през последните 20 години; ситуацията около нормативните промени у нас свързани със забраната на GMO; потенциалните възможности за соевото производство, в т.ч. състояние на научните изследвания (сортове и технологии за производство) при соята у нас.
            Подобни съпътстващи доклади бяха изнесени от 7 държави: Германия, Австрия, Хърватия, Сърбия, България, Румъния и Унгария.
За съжаление трябва да отбележа, че по площи и производство на соя от представените страни България беше на последно място. Интерес предизвика факта, че у нас се извършват научни изследвания по соята и имаме създадени наши сортове и технологии, които не са GMO. Оказа, се че в Дунавският регион само в Сърбия и България се работи по селекция на соята. А в него са включени 17 държави.
Като цяло симпозиума премина при изключителна добра организация и строго спазване на програмата и регламента от докладчиците. Нашето първо участие представящо България като страна от Дунавският регион с възможности за развитието на GMO free соя по реакцийте на участниците предизвика интерес и вероятно ще има положителни последици за в бъдеще.
Обобщавайки двудневните резултати от изнесените доклади и дискусията по тях по време на симпозиума беше изготвена декларация, която беше връчена на двамата министри на земеделието на Австрия и Германия.
В най-обобщен вид ще резюмирам най-важните, ценни и полезни изводи от проведеният международен симпозиум по соята:
- Отдава се голямо значение на проект Дунавска соя за развитието на соята в Европа. България е една от 17-те страни включени в проекта.
- Необходимо е реално коалиране на страните по поречието на Дунав на база икономически, политически, екологически критерий, като се акцентира на изработването на единна протеинова стратегия за Европа.
- Дунавска соя е марка на GMO free соя за Европа и производството й трябва да достигне 5 млн. тона за 5 години, т.е. колкото е производството на соя в щата IOWA – USA.
- Преработката на соята за храна на хората в Европа да достигне 50% от цялото производство на соя. Сега е само 3%.
- Необходимо е коопериране в научните изследвания по соята, като политиката на съответната държава да поддържа финансово науката по соята, тъй като соята понастоящем не е конкурент в много от страните от ЕС. Образно казано науката трябва да стигне до полето.
- В областта на научните изследвания да се работи в две направления – соята за храна на хората и соята за фураж на животните; за устойчивост на суша и студ през пролетта; засилена  азот фиксация и др.
- Да се разработи програма за качеството на соята в региона (Оrganic program), каквато има в Германия.
- Соята и други бобови култури постепенно да заемат до 7% от площите определени (сертифицирани) като агроекологични.
- Да се работи в законовата промяна на Know how с цел трансфера му в производството.
- Инвестиране в инфраструктурата на земеделското производство (напояването) с цел борба със сушата. Румъния отделя 40 млн. eвро за възстановяване и изграждане на нови поливни съоръжения.
- Въвеждане на икономически стимули за производителите произвеждащи GMO free соя. Сърбия стимулира производителите с 30 евро на тон. В Бразилия само 4-6 евро на тон.
Всички тези декларирани намерения и препоръки трябва да станат факт до 5 години, като се работи усилено и стъпка по стъпка се върви напред в осъществяването им.
В заключение считам, че участието ми в ІV Международен симпозиум по соята беше успешно и полезно, както от практическа, така и от научна гледна точка.
 
 
           
                                                                                                         
                                                                                              Директор:
                                                                                                       /доц., д-р Г. Георгиев/
 
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu
Webdesign auf Usedom and Joomla