google +
 




новина 8 Печат Е-мейл
Биогоривата – част от
решението или част от
проблема
Да напълня резервоара на колата или да сложа нещо на масата?” Това е дилемата, пред която милиони хора по света може да се окажат изправени в най-близко бъдеще. Причината е засиленото производство на биогорива, което обрича на глад цели държави от третия свят, за да задоволи нуждите от алтернативни енергийни източници на шепа западни страни.
Когато преди 7-8 години въпросът за биогоривата като алтернатива на традиционните изкопаеми източници навлезе ударно в центъра на обществения интерес, мнозина политици и специалисти решиха, че най-после е намерен сигурен и безопасен начин за преодоляване на проблема с климатичните промени. Горивата, произведени на растителна основа, изглеждаха едва ли не чудотворно решение, което ще сложи край на глобалното затопляне и ще реши въпроса с все по-бързо изчерпващите се петролни запаси на планетата. Затова в желанието си да се отърват веднъж завинаги от зависимостта си от петролните доставки и да помогнат за намаляването на вредните газове много правителства побързаха да прегърнат идеята още преди да са чули окончателната оценка на научната общност.
Всъщност концепцията за биогоривата не е изобретение на 21 век. Още пионери на автомобилната индустрия като Хенри Форд и Рудолф Дизел разработват коли и двигатели, които могат да работят с такива продукти. Преди Втората световна война както Великобритания, така и Германия произвеждаха и продаваха горива на растителна основа, примесени с петрол.
Като цяло биогоривата (биодизел, биоетанол и др.) се произвеждат от суровини като пшеница, царевица, соя, рапица, захарно цвекло и се използват основно в транспорта. Дълго време те бяха смятани за "зелена алтернатива" на изкопаемите източници наред с водата, вятъра, слънцето и геотермалната енергия.
Затова през последните години много от най-развитите държави в света пренасочиха погледа си към тях в опит за намаляване на емисиите на вредни газове в атмосферата и за постигане на по-голяма енергийна сигурност особено на фона на непрекъснато покачващите се цени на петрола. Съединените щати и Европейският съюз бяха сред основните привърженици на идеята. Европа и до днес продължава да бъде силно зависима от вноса на нефтопродукти, като 50 процента от общите й енергийни нужди се покриват от вносни горива. В транспортния сектор 80 на сто от енергията е вносна, което поставя икономиката на съюза в пряка зависимост от прищевките на шепа страни, производителки на “черното злато”. Съединените щати също не бяха пощадени от драстичното покачване на цените на петрола. Затова както Брюксел, така и Вашингтон побързаха да насърчат използването на биогоривата като начин за разнообразяване на енергоизточниците и същевременно за намаляване на емисиите от парникови газове. Така Евросъюзът си постави за цел до 2010 г. минималният дял на биогоривата да стане 5,75 на сто от общото потребление в транспорта, като до 2020 г. този дял трябва да достигне 10 на сто. Великобритания отиде дори още по-далеч, вдигайки летвата на 10 процента до 2010 г.
За известно време изглеждаше, че нещата вървят в правилната посока. Екологични организации приветстваха ангажиментите, поети от Брюксел и Вашингтон, макар че някои от тях ги определиха като недостатъчни. И тъкмо политици и природозащитници да се поздравят окончателно, че най-после са намерили изход от кризата с глобалното затопляне, в медийното пространство започнаха да се просмукват не толкова розови прогнози.
Учените бяха първите, които биха тревога за негативните последици от масовото производство на биогорива. Експерти многократно предупреждаваха, че е необходимо да се направят по-мащабни проучвания за влиянието на тези алтернативни източници на енергия върху световната екосистема, преди да се пристъпи към масовото им въвеждане. Проучвания сочат, че заменянето на горски площи с царевица, соя, рапица и други енергийни култури води до увеличаване концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата и до ускоряване на глобалното затопляне, тъй като посевите поглъщат много по-малко CO2 от дървесните видове. Според британско изследване засиленото производство на биогорива ще доведе до отделянето на между 2 и 9 пъти повече въглероден двуокис в атмосферата през следващите 30 години, отколкото това би станало при традиционните изкопаеми горива.
По някои оценки само за да бъде постигната поставената от Брюксел цел до 2020 г. минималният дял на биогоривата да стане 10 процента от общото потребление на бензин и дизел в Евросъюза, около 40 на сто от обработваемата земя в Европа трябва да бъде отделена за засяването на енергийни култури. Тъй както нито Старият континент, нито Щатите могат да си позволят това, по всяка вероятност основната тежест отново ще падне върху развиващите се страни. Още сега в държави като Бразилия, Парагвай и Индонезия съществуват мащабни програми за масово изсичане на гори и заменянето им с енергийни култури, за да бъдат покрити нуждите на световния пазар за биогорива. Ако безогледното обезлесяване в тези райони в търсене на по-големи печалби не бъде овладяно навреме, постепенното унищожаване на “белите дробове” на планетата неминуемо ще доведе до катастрофални последици.
Други странични ефекти от индустриалното производство на биогорива, за които предупреждават специалистите, са намаляването на биологичното разнообразие и високото потребление на вода. Същевременно при самия процес на отглеждане и преработване на такива култури се изисква голямо количество изкопаеми горива (за обработка, торене и т.н.), при което също се отделят вредни емисии, често надхвърляйки екологичните ползи от тях.
Същевременно засиленото производство на такива горива поставя света не само пред екологични, но и пред социални, икономически, политически и морални проблеми. Критици твърдят, че тенденцията за увеличаване на дела на енергийните източници на биооснова обрича на глад и бедност милиони хора в третия свят, тъй като базови култури като царевица, захарна тръстика, соя и др. все повече се ползват за добив на биогорива. Това поставя пред световните лидери въпроса морално ли е храна, която може да спаси хиляди човешки живота, да бъде използвана за транспорт. По данни на Би Би Си необходимото зърно за производството на етанол, за да бъде напълнен резервоарът на един джип “Рейндж Роувър”, е достатъчно, за да изхрани един човек за една година. Ако приемем, че собственикът на возилото зарежда веднъж на две седмици, изразходваното количеството зърно ще стигне за изхранването на цяло село в Африка в продължение на 12 месеца.
Авторитетни проучвания от последните месеци потвърждават, че засиленото производство на биогорива е една от основните причини за продоволствената криза в света. Конфиденциален доклад на Световната банка, публикуван в британския "Гардиън", твърди, че тенденцията за отглеждане на култури за добив на енергия е довела до повишаване на глобалните цени на храните със 75 на сто. Според документа в резултат близо 100 млн. души в света вече живеят под прага на бедността.
Програмата на ООН също посочи биогоривата като един от виновниците за рекордното покачване на цените на редица основни хранителни култури в по-бедните страни. По данни на световната организация оризът в Бангладеш е поскъпнал със 70 на сто през 2007 г. и с 25-30 на сто за първите три месеца на 2008 г. В Афганистан цената на пшеницата е скочила с 60 на сто спрямо миналата година. Оскъпяването на храните вече предизвика гладни бунтове в редица държави от третия свят, засилвайки социалното напрежение и подкопавайки стабилносттта в световен мащаб. Жан Зиглер, специален докладчик на ООН, дори определи преработването на храна в гориво като „престъпление срещу човечеството”.
Тревожните статистики накараха европейските лидери също да преосмислят поставените цели за производството на биогорива. На среща в Париж европейските министри на енергетиката признаха, че ЕС трябва да се откаже от амбициите си за по-голямо потребление на биогорива и да пренасочи вниманието си към други алтернативни източници на енергия. Тази позиция бе подкрепена и от Европарламента. В началото на месеца евродепутатите одобриха нова концепция, според която до 2020 г. една десета от потреблението на горива в ЕС трябва да идва от възобновяеми енергийни източници, но само половината от тези 10 на сто да са от биогорива. По-късно тази година се очаква ЕП да обсъди още по-радикално предложение за намаляване на квотата за биогоривата в транспорта на 4 процента до 2015 г.
Все пак международни организации предупредиха да не се прибързва с окончателния отказ от биогоривата. “Не искаме да се стигне до пълно обществено отхвърляне, което да ни попречи да се възползваме от потенциалните ползи”, заяви Никълъс Нътол, говорител на Програмата на ООН за околната среда. Според експерти макар биогоривата да не са се оказали очакваната “панацея” за климатичните промени, те все още могат да бъдат част от решението вместо част от проблема. За целта обаче е необходима нова обоснована стратегия, съчетана с мерки за предотвратяване на негативните последици от производството и използването им. И докато умуват върху нея, политици и експерти не бива да забравят, че всеки ден забавяне обрича на гладна смърт още стотици или хиляди човешки същества.
Източник:
 
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu
Webdesign auf Usedom and Joomla