google +
 




Новина 7 Печат Е-мейл
Соята у нас
ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА СОЯ У НАС– АНАЛИЗ И ПРЕДПОСТАВКИ
Соята е културата с най-многостранното приложение - за фуражни, хранителни, индустриални, лекарствени и екологични цели.
“Нито едно растение в света не може да произведе за 100 дни толкова протеин и масло, колкото дава соята, нито едно растение в света не може да съперничи с нея по количеството на произвежданите продукти”(Золотницкий, 1962).
В резултат на огромното и стопанско значение, соята е определена като “стратегическа” култура на 21 век и третото хилядолетие . Световните икономически анализи и прогнози, показват че през следващите години, производството на соя и соеви храни ще продължи да нараства , а хранителната соева индустрия ще бъде най-бързо развиващата се в света.
След 1950 година, няма друга култура която да се е развивала с такива бързи темпове. Площта и производството й в световен мащаб нарастват 2,5 до 3,5 пъти и повече, като най-голям дял се пада на САЩ – 50% от световното производство, следва Бразилия – 18%, Китай –12% и Аржентина – 9%. Останалите 11% се разпределят между всички останали производители на соя (Канада, Индия, Индонезия, Австралия, Европа и др). Основните износители на соя и соеви продукти са САЩ , Бразилия и Аржентина, а Китай произвежда соя изключително за собствени нужди. В Европа най-голям производител на соя е Италия, следват Русия, Франция, Сърбия, Украйна, Румъния. Площите заети от соя в световен мащаб са годишно 730-750 млн. да, с тенденция на завишаване. По този показател тя се нарежда на четвърто място, непосредствено след основните зърнени култури използвани като храна за населението – пшеница, ориз и царевица. Като средни добиви (220 кг/да), соята е на пето място след царевицата, ориза, пшеницата и ечемика.
Най-много площи у нас соята е достигала в края на 70-те и началото на 80-те години, почти 1 млн. да при общо производство 100-120 хил. тона. Най-висок среден добив е получен през 1975 г. –225 кг/да, с който добив България заема първо място в света и изпреварва водещите световни производители на соя –САЩ, Бразилия и Аржентина. След 1985 г. площите, добивите и производството непрекъснато намаляват, за да се стигне през последните две години до символичните - 6-8 хил. да и производство от 800-1000 тона годишно. Средно за периода 1980-2004 г. площите засети със соя у нас са почти 300 хил.да, добива –104 кг/да, а производството –31 хил. тона.
Незадоволителните резултати от производството на соя у нас се свързват с “неподходящи агроклиматични условия”, но главната причина ев неспазване на технологията за нейното отглеждане.Особено през последните години се допуска лоша подготовка на площта определена за соя, сеитба в неподходящи условия и срокове, недобре гарнирани посеви, силно заплевеляване, ненапояване и лошо прибиране. По този начин от структуроопределяща култура в сеитбооборота на полските култури, соята се превърна в нежелана и нерентабилна за производителите. И като резултат получаваните добиви са много по-ниски от потенциалните възможности на използваните сортове, качеството на продукцията е влошено, а ефективността на производството е ниска.
Но може би най-важния фактор за ниското равнище на производство на соя в страната е затруднената реализация на суровината и липсата на специализирани преработвателни предприятия засоя. Пазарните условия и възможностите за внос на соя и соеви продукти от страни с много по-благоприятни климатични и икономически условия и със субсидирано производство, задоволявана етапа все още лимитираните обществени потребности от соя, и води до силно ограничаване на местното производство.Вносът на маслодайни култури от страните-членки на ЕС е напълнолиберализиран по отношение на соята, маслодайния и шарения слънчогледирапицата. С нулево мито се внасят както семената за посев от посочените култури,така и тези, използвани за получаването на масло. В България липсват съвременни преработвателни мощности за преработка на соя в първични продукти и е нарушена връзката “производител-преработвател-потребител”. В страните със силно развито соево производство има изградени специализирани заводи за преработка на соя с капацитет 1000-1500 тона в денонощие. В тях се произвеждат първични продукти: соеви брашна, соеви концентрати и изолати с различно съдържание в зависимост от предназначението им, високобелтъчни и нискобелтъчни соеви щротове, соево масло (нерафинирано и рафинирано) и лецитин за консумация от човека и за промишлени нужди. Например в Сърбия- гр. Бечей, където има специализиран завод за преработка на соя за фуражни и хранителни продукти , с 20 изкупвателни пункта в страната, соепроизводителите се финансират авансово от завода и имат стимули за производство и гаранция при изкупуването на соята.
Съществуват няколко предпоставки за увеличаване на площите и производството на соя у нас, най-важните от които са:
1. Биологичните изисквания и особености на растежа на соята съответстват на почвено-климатичните условия у нас.
  • Соята е топлолюбиво растение и за да узрее е необходимо средната температура на въздуха през вегетацията да бъде 19-20о С, каквито условия има у нас;
  • Тя е растение на късия ден и е едно от най-чувствителните към фотопериода растения. Затова е намерила разпространение между 35о и 45о северна ширина, в който пояс се намира и България;
  • Соята е растение на мусонния климат и изисква за развитието си добра осигуреност с влага , което се постига за засушливите райони с напояване;
  • Към почвите не е особенно взискателна, но се развива най-добре на богати на органично вещество с мощен хумусен хоризонт, добре аерирани и с рН от 5,5 до 7,0. Във връзка с грудкообразуването не понася тежките, заблатените, засолените и киселите почви;
  • Има добра устойчивост на ниски температури (-3, -4оС) след поникването и по време на узряването, което позволява по-ранна сеитба от царевицата;
  • Характеризира се с продължителен период на цъфтеж и бобообразуване от 30 до 60 дни и е устойчива на краткотрайните водни дефицити (почвени и атмосферни);
  • Притежава силно изразена саморегулираща способност в зависимост от гъстотата на посева и много добра възстановителна реакция след градушки, паднали преди края на цъфтежа;
2. Чрез увеличаване на площите на соята ще се подобри структурата на полските култури (зърнено-хлебни, фуражни, белтъчно-маслодайни) и ефективността на растениевъдното производство у нас.
Критерии за оценка на отделните култури е все още продуктивността им, а не количеството и качеството на произведения протеин от единица площ или в рамките на даден сеитбооборот. Доказано е, че за да се води ефективно земеделие, трябва да се приложи такава структура на културите ( хлебни, фуражни и белтъчни), при която чрез съотношението на площите им да се осигурява получаването на приблизително еднакво количество протеин от тях. В противен случай се нарушава баланса между хлебното, фуражното и белтъчното зърно и се налага внос на недостигащото. В развитите страни съотношението между площите на хлебните, фуражните и белтъчно-маслодайните култури непрекъснато се повишава в полза на фуражните и белтъчните култури. Например в САЩ съотношението “пшеница-царевица-соя” е 23% : 30% : 28%, т.е. в полза на царевицата и соята. У нас е точно обратното, най-голям дял заема пшеницата -38%, най-малък царевицата-18%, а от маслодайните култури дела на слънчогледа е най- висок-24% (по данни за 2004 г. на НСИ).Соята като белтъчно-маслодайна култура заема нищожен дял в структурата на културите у нас, в резултат на което се получава дисбаланс, недостиг на белтъчно зърно и се налага внос от чужбина – годишно внасяме 50-60 хил. тона и плащаме по 20-25 млн. долара за внос на соев щрот. При по-мащабно развитие на родното соепроизводство (до 1 млн. да) ще има възможност дори да изнасяме за съседни страни. Ще се осигури икономия на фуражно зърно при хранене на животните с прибавка на соев щрот към концентрираните смески в съотношение 1:5 (една част соя + пет части царевица) и производство на месо за износ.
3. Създадени са наши сортове соя (Павликени-121, Даниела-97, Мира-96, Сребрина) и технологии за производство, които са адаптирани за специфичните ни условия.Имаме и необходимата ресурсна обезепеченост (изпълнителски кадри, технологии, техника и др.) и все още запазени традиции в производството на соя.
Прилагането им гарантира на производителите добри агрономически и икономически резултати (табл.1), особенно при производство на соя в условия на напояване (добиви над 240-250 кг/да , чист доход – над 30лв/да и норма на рентабилност над 45 %). При производството на семена икономическите показатели са доста по-високи – чист доход 85 лв/да, рентабилност 113%. Освен това в Европейския съюз, а и в останалите европейски и съседни държави са негативно настроени към вноса на соеви продукти от генетично модифицирани сортове соя (устойчиви на глифозат) и се търсят продукти получени от негенно изменена соя, каквито са нашите сортове и сортовете в Сърбия и Македония.
Таблица 1. Икономически показатели при производството на соя за преработка и семена
Показатели
Неполивни
условия
Поливенрежим
За семена-
поливни условия
Нарушен
Оптимален
Среден добив, кг/дa
145
245
265
160
Производствени разходи, лв/дa
51
67
71
75
Обща продукция, лв/дa
58
98
106
160
Чист доход, лв/дa
7
31
35
85
Себестойност, лв/тон
351
273
267
468
Норма на рентабилност, %
13
46
48
113
Добивът на чисти семена е изчислен при рандеман 65-70% от стопанския добив зърно, а реализационната цена на соята за преработка е 400 лв/tон, а на семената е 1000 лв/tон (без ДДС).
4. Соята е подходяща за екологично земеделие и е “еталон” за културата на земеделие на даден производител.
За растежа си използва освен почвен, но и атмосферен азот, чрез фиксацията му от грудките които живеят в симбиоза по корените й. Като подобрител на почвеното плодородие и много добър предшественик за всички селскостопански култури с икономическо значение за страната, позволяваща многостранно приложение в многогодишните сеитбообръщения, ефекта от соята се мултиплицира в рамките на целия сеитбооборот в който тя участвува. Соята се нуждае от много по-малко минерален азот и същевременно оставя в почвата лесноусвоим азот, който се използва от следващите след нея житни култури. Косвен икономически ефект е икономията на минерален азот и увеличаване добивите от пшеница, ечемик и царевица при използването на соята като предшественик. Друго предимство е, че производството на бактериалния препарат “Нитрагин” (за предсеитбено третиране на семената) изисква много по-малки енергийни разходи и практически е безвреден и не замърсява почвата , въздуха и водата. Значението и нараства и от факта, че пшеницата отглеждана след соя превишава добива средно с 10-15 %, технологичните и хлебопекарни качества на пшеничното зърно са по-добри след предшественик соя и при отглеждане на пшеницата след соя се получават по-добри икономически резултати отколкото след царевица. При производството и с успех могат да се прилагат различни системи за основна и предсеитбени обработки на почвата, различни системи на сеитба (широкоредова, слята, релсова) на борба с плевелите (химични, механични, физични, интегрирани методи и др.) , да се избират различни нива на интензивност на прилагане на технологията в зависимост от ресурсната обезпеченост (екстензивно, нормално, интинзивно, високоинтензивно) , така че в крайна сметка от нея да се печели и при по-ниски нива на добива.
В условията на пазарно стопанство соята може и трябва да намери полагащото и се място в структурата на културите у нас , но за това е необходимо да се предприемат следните краткосрочни и по-дългосрочни мерки:
- да се въведат защитни вносни мита и такси, чрез които да се стимулира родното соепроизводство;
- да се въведат стимули (данъчни преференции) за развитие на свиневъдството и птицевъдството, които са основните потребители на фуражни смески с основен белтъчен компонент соев щрот;
- на държавно ниво да се обяви проект за изграждане на специализиран завод за преработка на соя (дори с чужди инвестиции), в който да се произвеждат първични продукти – брашна, концентрати и изолати, масло и лецитин и др;
- чрез данъчни инициативи и др. да се стимулира производството на инсталации за екологичното гориво –биодизел с основна суровина соевото масло;
- на ниво фермер да се кредитира и субсидира изграждането на евтини инсталации за термична обработка на соята, която да се използва в комбинираните фуражни смески. По този начин ще се стимулира затворянето на цикъла: “производство на фуражни култури – производство на собствени балансирани фуражи – животинска продукция – краен продукт - реализация”.
Икономическата логика и екологичните стандарти на ЕС се налагат и у нас и соепроизводството ще трябва да се увеличи, защото без участие на соя в сеитбооборота няма ефективно растениевъдство, без използването на соев протеин в дажбите на животните няма ефективно животновъдство( въведена е забрана за ползване на трупно брашно от началото на 2006 г.), без употреба на соеви продукти няма безопасни и предпазващи здравето храни за човека, както и производството на екологичното гориво на бъдещето – биодизелът с основна суровина соевото масло.
Намесата на държавните институции за изпълнението на посочените мерки е по-вече от наложително и решаващо. В противен случай тенденцията в развитието на соята у нас ще се запази и добрият опит и традиции, които все още имаме, биха били безвъзвратно загубени. От това няма да спечели нито земеделието ни, нито държавата ни. Недостига от соя и соеви продукти, обаче няма да остане непопълнен тъй като това ще стимулира вноса , а не собственото производство на соя.
ст.н.с., д-р ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
 
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu
Webdesign auf Usedom and Joomla