google +
 




новина 5 Печат Е-мейл

GMO соя-тенденций, предимства и недостатъци

 
 
ТРАНСГЕННАТА СОЯ – СВЕТОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО, ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ
 
Георги Георгиев, Аксения Алексиева
Опитна станция по соята – Павликени, 5200
Е-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Резюме: Статията разглежда въпроса за създаването, разпространението и производството на генно модифицираните култури в т.ч. и генно модифицираните (ГМ) сортове соя. Направен е кратък икономически анализ на производството на семена от ГМ и обикновенни сортове соя и се посочват плюсовете и минусите за фермерите от отглеждането на такива сортове. Посочват се различни икономически, биологически и социални причини, поради които за първи път през 2009 година е наблюдаван отлив при използването на ГМ сортове соя.
Ключови думи: соя, Glycinemax (MerrillL.),генно модифицирани сортове, разпространение, производство,предимства, недостатъци
 
Transgenic soybean - World trends in the development, advantages and disadvantages
G. Georgiev, A. Aleksieva
Soybean experimental station – Pavlikeni, 5200
Е-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
 
Abstract:The article examines the question of the creation, propagation and production of the genetically modified crops, including genetically modified (GMO) soybean cultivars. A short economical analysis on the seed production of genetically modified and conventional soybean cultivars has been made. Pluses and minuses for farmers growing such as cultivars has been pointed. The article indicate, the various economic, biological and social reasons for the first time in 2009 was seen at low tide using GM varieties of soybeans.
 
Key words: soybean, Glycine max (Merrill L.),genetically modified cultivars, propagation, production, priorities, shortcommings
 
Понастоящем повече от половината световно производство на соя (64%) се получава от използването на трансгенна соя. Приблизително 40 милиона t от нея се преработва за фуражни цели при храненето на свине, птици, говеда и за хранителни продукти предназначени за човека. Соята намира също приложение при производството на много хранителни добавки.
Първата генетично модифицирана соя (ГМ) е засята в Съединените щати през 1996 г. Сега след по-вече от десет години ГМ соя се отглежда официално в девет страни (САЩ, Аржентина, Бразилия, Канада, Парагвай, Уругвай, Южна Африка, Австралия, Мексико) покривайки площ от над 60 милиона ha. Тази соя притежава ген, който й придава хербицидна устойчивост основно на хербицида Glyphosate (Раундъп). В много по-малки, съседни на посочените по-горе страни ГМ соя се отглежда нелегално, без разрешение от официалните власти и без контрол.
В САЩ и Аржентина ГМ соята е официално одобрена и се ползва без ограничения (рестрикций), третира се наравно с конвенционалната соя. В тези две страни се отглеждат между 89 и 92% от цялата генно модифицирана соя в света. Производители и правителство не виждат причина да отделят двата вида соя както при отглеждането, така и при прибирането, съхранението и преработката. Така че, вносът от тези страни, обикновено съдържа високо количество от ГМ соя.
Различно е в Бразилия, където в северната част се отглежда основно конвенционална соя, а в южната ГМ соя. Затова европейските хранителни и фуражни компании предпочитат да купуват соя основно от северната част, която съдържа минимални количества от ГМ соя или е напълно чиста.
Европа не би могла да поддържа едно високо ниво на продуктивност в животновъдството си без използването на тази вносна соя. Трансгенните култури обаче винаги са били обект на живи дебати и полемики. Въпреки тези полемики те са най – широко разпространени в света, а глифозат – толерантната соя е най – широко отглежданата култура за 2006 година. През 2008 година 92% от площите в САЩ са били засяти с генно модифицирана соя. При това положение възниква въпроса - какви са плюсовете на генно модифицираните сортове и подпомага ли сеитбата на тези сортове печалбата на фермерите?
Генетичното инженерство е метод, който позволява генетично подобряване на културните растения без да разрушава генетичната структура и стопанска стойност на доказани в практиката сортове, като чрез трансферирането на нови гени им се придават допълнителни, полезни за човека и домашните животни признаци, като по – висока устойчивост към болести и неприятели, по – висока устойчивост към екстремни ниски и високи температури, по – високо съдържание на протеини или незаменими амино и мастни киселини, захари, лекарствени и други биологично активни вещества (Янкулов, 2010). Въвеждането на сортове с желани признаци е много по – бързо чрез генното инженерство, отколкото чрез хибридизация илидруги класически методи и по този начин е възможно и по – бързото създаване на генетично модифицирани храни с определени качества. Освен това съществуват и важни икономически причини за увеличеното отглеждане на генно модифицирана соя.
В края на двадесети век над 40% от площите в щата Айова, засяти със соя са били със генно модифицирани сортове соя. На въпроса защо фермерите сеят такива сортове, 53% от тях са цитирали увеличените добиви поради подобрения плевелен контрол, а други 27% са посочили намаляването на разходите за пестициди.
Направения икономически анализ на производството на соя от двата типа сортове показва че, фермерите, които са отглеждали ГМ сортове соя, са натрупали значителни спестявания по отношение на хербицидните разходи, спестявайки приблизително 30 % в сравнение с фермерите, отглеждали обикновенна соя. Фермерите, отглеждащи ГМ соя, са имали предимство по отношение на разходите във всички аспекти на провеждания плевелен контрол. Общите разходи без тези за земята и труда са съставлявали 115.11 долара за акър при ГМ сортовете и 124.11 долара на акър при обикновената соя. По отношение възвръщаемостта на разходите за земя и труд са отчетени почти еднакви стойности – 144.5 долара на акър при ГМ сортовете срещу 145.75 долара на акър при традиционно отглежданата соя. Генетично модифицираната соя дава възможност на фермерите да увеличават печалбите си, помагайки им да се справят с все по – увеличаващото се търсене на храни. Прилагането на ГМ технологията при производството на соя е допринесло за увеличаване на произведената продукция през 2006 година с 5%. Това се равнява на получен допълнителен обем продукция от 11.6 млн. тона соя, а от гледна точка на площите – това увеличение в производството е спестило засяването на нови 3.9 млн. ha соя.Посочените обеми са много по – значими от гледна точка на световната търговия при тази култура. Това означава, че нивото на световната търговия при тази култура е значително по – високо, отколкото би било, ако не се използва ГМ технологията, а световните цени през 2006 година при тази култура са били ниски. С други думи, ГМ технологията има важно значение за снабдяването на световните запаси от храни, фуражи (силажи) и влакнини, както и за ограничаване на увеличаващите се нива на цените, наблюдавани през последните 2-3 години. (GMcrops: globalsocio-economicandenvironmentalimpacts-2006).
Според Янкулов (2010) трансгенните (ГМО) организми не носят никакъв риск за човека и домашните животни, стига тези трансферни гени да не контролират синтеза на вредни за здравето им вещества, като отровни алкалоиди, стресови белтъци, хормони и др., които могат да нарушат физиологичния им статус и да не усилват възможностите на реципиентните сортове да натрупват в клетките си такива вредни вещества.
Добри ли са ГМ сортовете на „ Монсанто”?
През последните години производството но трансгенна соя е било организирано изцяло на базата на Roundup Ready™-soybean (MON-Ø4Ø32-6). Този сорт с вградена толерантност към хербицида глифозат е един от най –първите внедрени сортове соя, чието търговско отглеждане през 2007 година достига до 57% от общата площ в света, засята с ГМ соя. Този сорт се отглежда в момента в 25 страни, включително е одобрен и за всички страни от ЕС.
LibertyLink™-Soybean - няколко линии от този толерантен на хербициди тип ГМ соя се отглеждат повече от 10 години в САЩ, но само линия A2704-12 е одобрена за хранителни цели и фуражи в ЕС.
През 2009/10 година се очаква на пазара да навлязат нови ГМ сортове с нови качества, които в близко бъдеще ще играят важна роля в производството на соя. Така например втората генерация на Roundup-толерантната соя (линия MON89788) се очаква да бъде отглеждана за търговски цели в САЩ и е одобрена за отглеждане в редица страни, включително в EС, Канада, Япония, Авсралия и Китай.
Optimum GAT™-Soybean(линии 356043, DP-356Ø43-5). Тези линии осигуряват толерантност към два различни хербицида, а одобрението им за употреба в ЕС върви в момента.
TREUS™-Soybean- В добавка към хербицидната си толерантност TREUS™-Soybean (линии 305423, DP-3Ø5423-1) притежават обогатено съдържание на олеинова киселина.
Често ГМ сортове на фирмата „ Монсанто” са били критикувани през годините, тъй като изискват прекалено много пестициди, имат по – ниски добиви и могат да бъдат причина за развитието на устойчиви плевели. Понастоящем фирмата има възможност да подобри недотам добрата си репутация, чрез пускането на пазара на нов ГМ сорт, който продуцира повишено съдържание на омега – 3 мастни киселини. Чрез този сорт има възможност тези полезни мастни киселини да достигнат много бързо до хората консумиращи генно модифицирани храни и да се реши един социално значим проблем, свързан със здравето, тъй като консумацията на тези киселини намалява до минимум риска от сърдечно – съдови заболявания.
Въпреки положителните аспекти на генно модифицираните храни, много хора се интересуват и от възможните отрицателни странични ефекти и желаят да търгуват само с не генно модифицирани сортове соя и храни и това е една от причините за наблюдавания в последно време отлив от генно модифицираната соя.
За първи път от 1996 година насам, площите с генно модифицирани сортове соя намаляват, тъй като много фермери вече предпочитат да отглеждат обикновенна соя. Процентът на площите в САЩ всяка година откакто са въведени в производството ГМ сортовете соя се е увеличавал, достигайки до 92% през 2008 година. Но 2009 година вероятно ще бъде първата, през която тази тенденция търпи обратно развитие. През 2009 година фермерите в САЩ са засяли близо 1 млн. акра с обикновена соя повече в сравнение с 2008 година. Нещо повече, площите засяти с обикновена соя са представлявали 9% от рекордно високите 77.5 млн. акра, засяти със ГМ соя. Процентът на фермерите отглеждащи ГМ соя е намалял слабо- от 92 на 91% през 2009 година, но това пък е и първия спад в отглеждането на ГМ соя от 2000 година насам, а причините за това могат да бъдат от най – различен характер: икономически, биологически, социални и др. Към икономическите причини може да се отбележат значителното повишение на цените на хербицидите и семената от ГМ сортове, ниските търговски цени на семената от обикновенната соя както и атрактивните премии за фермерите, отглеждащи традиционна соя. Преди всичко цените от 9 долара за бушел плюс премия варираща от 1 до 2.75 долара за бушел са доста атрактивни за фермерите, отглеждащи обикновенна соя. Освен това Roundup Ready системата не е толкова евтина колкото изглежда. Цената на Roundup Ready соевите семена бележи увеличение от 35 на 50 долара за опаковка, а цената на Roundup хербицида – от 15 на 50 долара за галон. Семената от обикновенните сортове соя са на значително по – ниски цени и за фермерите е по – евтино да отглеждат не генно модифицирани бобови култури, особено ако могат да ограничат вложенията си и да получат добра цена за продукцията си.От друга страна допълнителен проблем се явяват и все по-устойчивите плевели към хербицидите, което налага увеличаване на количествата и разходите за хербициди. Редица компании за производство на органични храни също се ориентират към преработката на семена от не генно модифицирани сортове соя, докато цените на органичните продукти падат. Някои пазарни тенденции също предизвикват спад в производството на ГМ соя. Загрижеността относно храните, създадени чрез генетично инженерство, която се наблюдава в Япония предизвиква повишаване на пазарното търсене на обикновенната соя. Местните сортове соя се използват изключително за храна и не са генно модифицирани, а всички компании, които използват соята за хранителни цели изискват обикновенни сортове соя от доставчиците. И тъй като Япония е един от най – големите вносители на соя в света (около 4.2 млн. метрични тона за 2006 г.), водещите вносители за Япония като САЩ, Бразилия и Канада са принудени да променят политиката по отношение на ГМ сортовете и да увеличават площите, засяти с традиционните сортове соя. В резултат на това само за 2009 година тези площи са се увеличили с 1 млн. акра (TheOrganic & Non-GMOReportJuly 2006,TheOrganic & Non-GMOReportMarch 2009,TheOrganic & Non-GMOReportJuly/August 2009).
Освен чисто икономическите и пазарни съществуват и някои биологични причини за ноблюдавания отлив от ГМ културите. Една от тях е трудното поддържане на чистотата на обикновенните сортове соя, защото ГМ сортове имат способността да се кръстосват с тях по време на периода на отглеждане. Това на свой ред прибавя допълнителни грижи относно генетично модифицираните култури, поради т.н. ген – терминатор. Този ген е целенасочено поставен в тези растения с цел да причини стерилизация на семената, получени от ГМ растенията, с което технологията, прилагана от компаниите, произвеждащи семена се защитава, и на свой ред води до това, че фермерите трябва да си купуват семена всяка година.За съжаление генът - терминатор може чрез хибридизация да се въведе в обикновенната соя и да предизвика стерилизация и на тези растения. Мнозина сестрахуват, че това може да доведе до увеличаване на световния глад, тъй като растенията ще загубят способност да се възпроизвеждат.
В резултат от отглеждането на ГМ култури могат да се наблюдават и сериозни биологични ефекти:
Проблеми със съществуващите вредители - отглежданите растения са способни да предадат гени, върху други сродни растения, някой от които плевели, чрез разпространяване на прашеца от вятъра или чрез инсектите на територия от няколко километра. Така чуждите гени на отглежданите растения с генетично изменени (ГИ) качества, като например толерантността към хербициди или сухота, биха се пренесли върху плевели, правейки ги по-трудно контролируеми;
Унищожаване на съществуващото биоразнообразие, чрез заместване на естествените видове – генетично изменените растения с по-голяма устойчивост на живот, биха могли да напуснат полетата и да се настанят в други екосистеми и да заместят други естествени видове. По този начин загубеното биоразнообразие, би могло значително да увреди способността на екосистемите или видовете, успешно да отговорят на внезапен стрес, като например засушаване или болести;
Разпиляването на ценни биологични ресурси - например бактерията Bacillus thuringiensis /Bt/ обикновено е използвана като естествен пестицид. Създадените ГИ растения с внедрен в тях Bt могат да ускорят процеса, при който голям брой инсекти вредители биха се адаптирали и станали резистентни към Bt, превръщайки го в неефективен.
Увреждане на целевите видове - вируси, микроорганизми или растения инженирани да убиват инсекти вредители, биха могли да засегнат също и полезни видове. Научни данни показват, че, бактерии инженирани да преработват растителни остатъци, например листа в алкохол и употребяван от тях като гориво за техните биологични процеси, могат да предизвикат намаление на гъбната популация? и дори да доведат до унищожение на тревата от алкохолно отравяне.
Що се касае до проблемите, свързани с консумацията на ГМ продукти от хора и животни, засега няма официално научно становище за това как действат върху човека генномодифицираните организми. В литературата могат да се намерят данни от наблюдения върху животни, които са хранени с ГМ култури. Те показват безплодие при крави или намаляване размера на бъбреците на мишки. Какво е действието на ГМО върху човешкия организъм - вредно или не, обаче все още не е известно, официално не се съобщава за това как действат тези организми като компонент в храната за човека. Все пак, според някои автори ГМ храни не показват безопасност при консумация, а генетичната модификация е един доста необмислен начин за въвеждане на чужд генетичен материал (например от вируси, бактерии) в културите с непредвидими последици. В резултат, ГМ храни претърпяват един не много строг и сравнително недълготраен тест за безопасност, но тестовете за хранене на животните показват тревожни здравни ефекти (Malatesta etal., 2003). Публикувано е само едно изследване върху директното влияние на ГМ храни върху хората, които ги приемат (Netherwood etal., 2004), в което се посочват неочаквани ефекти върху чревните бактерии, но получените резултати не са използвани никога. Твърди се, че американците консумират ГМ храни от години без болестни ефекти, но тези храни не се етикират в САЩ и никой не е изследван за евентуални последици. С новите храни, като транс мазнините ще са необходими десетилетия, за да се осъзнае, че те причиняват на милиони преждевременна смърт (Cohen, 2006). Според други автори същестуват прикрити ГМО продукти в храната на животните и то без съгласието на консуматорите, а поемането им чрез различните животински продукти може да засегне здравето им. Месото, яйцата и млечните продукти от животни, отглеждани чрез ГМ храни и внесени в Европа не са с етикети. Обратно на твърденията на представителите на ГМ хранителна индустрия, животните, отгледани с храни съдържащи ГМ продукти, са различни от тези, хранени по традиционен път (Heinemann, 2009).Според други изследвания (Sharma etal, 2006), ако ГМ култури се дават като храна на животните, то ГМ материали могат да се открият в крайните животински продукти, а здравето на тези животни да бъде засегнато (Heinemann, 2009).
В литературата се посочват и други основателни причини, според които отглеждането и консумирането на ГИ култури трябва едва ли не да бъде анатемосано:
1.ГМ храните не могат да решат хранителната криза
Според доклада на Световната банка за 2008 година увеличеното производство на биогориво е основната причина за увеличаването на цените на храните (Mitchell, 2008), а гигантът „Монсанто” е в сърцето на лобиращите за биогорива (култури отглеждани предимно за гориво, отколкото за храна). Спекулациите с хранителната криза са умишлени с цел увеличаване на производството на ГМ индустрията и да се повиши нейното благосъстояние- така както климатичната криза беше използвана за да се подпомогне индустрията с биогоривата (Howden, 2008).
2.ГМ културите са дълготрайно икономическо бедствие за фермерите
Според доклад от 2009 година цените на ГМ семената в Америка се увеличават драстично в сравнение с тези на обикновенните семена, орязвайки по този начин средните приходи на фермерите, отглеждащи ГМ култури (Benbrook, 2009).
3.ГМО и не ГМО не могат да съжителстват съвместно
Увеличава се замърсяването на традиционните и органични храни. В САЩ е установено, че ГМ ориз отглеждан при полски условия макар и за една година, е причинил обширно замърсяване на запасите от ориз и семенната стока (Neal, 2007). В Канада индустрията преработваща обикновенна рапица е съсипана заради замърсяване с ГМ рапица (http://www.soilassociation.org/seedsofdoubt). В Испания изследване посветено на ГМ царевица е установило, че такава царевица причинява драстично намаляване на добива при органичното отглеждане на тази култура и прави практически невъзможно тяхното съвместно съществуване (Binimelis, 2008). Според Roger Levett (2008), ако хората позволят или допуснат да се отглеждат ГМ растения, продават или употребяват ГМ храни, скоро никой няма да бъде в състояние да избира храна или биосфера свободни от ГМО. Това е едностранен избор, веднъж направен, не може да бъде върнат назад.
4.ГМ културите не увеличават добивния потенциал
Въпреки обещанията ГМ технологията не увеличава добивния потенциал на която и да е култура, обект на търговия. (Fernandez-Cornejo and McBride, 2002). Фактически, изследванията показват, че дори и най – широко отглежданата ГМ култура като соята търпи намаление на добивите (Elmore, 2001). Доклад, анализиращ последните двадесет години от изследванията свързани с добива на първите ГМ сортове соя и царевица, разкрива, че генетичното инженерство се е провалило в опитите си да увеличи добивите от културите в САЩ. Авторът, д-р Шърман заключава, че когато въпросът опира до добива „традиционата селекция сваля ръцете на генетичното инженерство долу”(Gurian-Sherman, 2009). За 2008 година, продължава той, няма нито една търговски отглеждана ГМ култура, на която да е присъщо увеличение на добива . Както и че няма на пазара нито една ГМ култура, която да е генетично променена за устойчивост към суша, намаляване на замърсяването с торове или да запазва почвата (Gurian-Sherman, 2008).
5. ГМ културите увеличават употребата на пестициди
Според правителството на САЩ има данни, които показват че, ГМ култури предизвикват повсевместно увеличение на употребата на пестициди в сравнение с традиционно отглежданите култури (Benbrook, 2009). Според президента на Националната коалиция на семейните ферми в САЩ Бил Кристинсон, обещанието, че „използвате по – малко химикали и получавате по – високи добиви” изобщо не отговаря на истината (Christinson, 1998).
6.Не може да се има доверие на компаниите, създаващи ГМ технологии
За големите биотехнологични фирми генетичното модифициране е атрактивно, защото им осигурява патенти, чрез които налагат световен пазарен монопол върху храните. Обезпокояват постоянно фермерите, като ги сплашват заради извършваните от тях ”престъпления”, свързани със съхранението на патентовани семена или „кражбата” на патентовани гени - дори тези гени да идват във феремерските полета чрез инцидентно замърсяване от вятъра или инсектите (http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/779265.stm).
7. По – добри начини за изхранване на света
Според основен доклад на ООН спонсориран от Световната банка, изготвен от 400 учени и подкрепен от над 58 държави, ГМ културите могат да предложат малко на световното земеделие и предизвикателствата на бедността, глада и климатичните промени, тъй като има и по – добри алтернативи. По – специално докладът подкрепя агроекологическото земеделие като издържан начин за подпомагане на развиващите се страни (Beintema, etal., 2008).
8. Други по – успешни фермерски технологии
 Интегрираното управление на пестицидния контрол с други иновационни и нискобюджетни или органични методи за контрол на плевелите и подпомагащи добивите се оказват високо ефективни, по – специално в развиващия се свят (Beintema, etal., 2008). Други селекционни технологии като MAS (Генетични маркери в селекцията) и генетично картиране на не ГМ организми се очаква да подпомогнат широко световната земеделска продуктивност по–ефективно и по–безопасно от ГМ културите (Collard and Mackill, 2008, Witcombe etal., 2008).
Така или иначе въпросът “за” или “против” ГМО си остава дискусионен със своите много положителни и силно отрицателни страни.Няма съмнение, че генното инженерство е ново направление на селскостопанската наука, в което се влага изключително много интелектуален и финансов ресурс. Благодарение на това, то се развива с бързи темпове, изпреварващи традиционните методи на научни изследвания. Чрез него по генетичен път се създава устойчивост (толерантност) на културните растения към болести, неприятели, плевели, неблагоприятни метеорологични фактори и др., които понижават продуктивността им. За да се борим с тях с обикновенните селекционни и агротехнически методи и средства на сегашния етап са необходими много по-вече средства, време и усилия, които не винаги водят до желаните резултати. Затова, световната и нашата наука чрез генното инженерство и биотехнологиите търси  нови начини за по-ефективна борба с неблагоприятните абиотични и биотични фактори.  
В заключение може да се отбележи, че ГМ-технологиите са високонаукоемен биотехнологичен продукт, който е свързан със запазване и повишаване на добивите и същевременно цели да не се влошава и качеството на продукцията и да не се замърсява околната среда.  Те имат своите предимства и недостатъци, които най-добре се доказват от практическото им приложение. Истината е може би някъде по средата и затова не бива преди да сме събрали достатъчно информация (вкл. и от полски експерименти), тотално да ги отхвърляме или безрезервно да ги подкрепяме. Но за тази цел е необходимо да имаме и съответсващо законодателство, което да разрешава тяхното контролирано изпитване, както в лабораторни, така и в полски условия.  
 
References
Янкулов, М. (2010). За и против генно модифицираните организми, сп. Земеделие плюс, №4, 31-32.
Beintema, N. et al. (2008). International Assessment of Agricultural Knowledge, Science and Technology for Development: Global Summary for Decision Makers (IAASTD).
Benbrook Ch. (2009). Impacts of Genetically Engineered Crops on Pesticide Use: The First Thirteen Years., The Organic Center.
Benbrook Ch. (2009). The Magnitude and Impacts of the Biotech and Organic Seed Price Premium. The Organic Center.
Binimelis, R. (2008). Coexistence of plants and coexistence of farmers: Is an individual choice possible? Journal of Agricultural and Environmental Ethics, Vol. 21, No. 2, April .
Christison, B. (1998). Family Farmers Warn of Dangers of Genetically Engineered Crops. In Motion magazine.
Cohen, P. H. (2006). Trans Fats: The story behind the label. Paula Hartman Cohen, Harvard Public Health.
Collard, B. C.Y. and D. J. Mackill. (2008). Marker-assisted selection: an approach for precision plant breeding in the twenty-first century., Phil. Trans. R. Soc. B, 363:557-572.
Elmore, R.W. (2001). Glyphosate - resistant soyabean cultivar yields compared with sister lines. Agronomy Journal, 93(2):408–412.
Fernandez-Cornejo, J. W. D. McBride. (2002). The adoption of bioengineered crops. US Department of Agriculture Report.
Gurian-Sherman, D. (2008). Genetic engineering — a crop of hyperbole. The San Diego Union Tribune.
Gurian-Sherman, D. (2009). Failure to Yield: Evaluating the Performance of Genetically Engineered Crops., Union of Concerned Scientists.
Heinemann, J. A. (2009). Report on animals exposed to GM ingredients in animal feed. Prepared for the Commerce Commission of New Zealand.
Howden, D. (2008). Hope for Africa lies in political reforms. The Independent.
Levett, R. (2008). Choice: Less can be more. Food Ethics magazine, Vol. 3, No. 3, Autumn, p. 11.
Malatesta, M. et al. (2002). Ultrastructural morphometrical and immunocytochemical analyses of hepatocyte nuclei from mice fed on genetically modified soybean. Cell Struct Funct., 27:173-180.
Malatesta, M. et al. (2003). Here is a small selection of such papers: Fine structural analysis of pancreatic acinar cell nuclei from mice fed on GM soybean. Eur. J. Histochem., 47:385–388.
Mitchell, D. (2008). A Note on Rising Food Prices. World Bank report.
Neal, E. (2007). Risky business: Economic and regulatory impacts from the unintended release of genetically engineered rice varieties into the rice merchandising system of the US. Blue, report for Greenpeace.
Netherwood, T., et al. (2004). Assessing the survival of transgenic plant DNA in the human gastrointestinal tract. Nature Biotechnology, 22:204–209.
Sharma, R. et al. (2006). Detection of Transgenic and Endogenous Plant DNA in Digesta and Tissues of Sheep and Pigs Fed Roundup Ready Canola Meal, J. Agric. Food Chem., 54(5): 1699–1709.
Witcombe, J. R. et al. (2008). Breeding for abiotic stresses for sustainable agriculture. Phil. Trans. R. Soc. B., 363:703-716.
*** 2000. GM company Monsanto has launched many such lawsuits against farmers. A famous example is the case of the Canadian farmer Percy Schmeiser. Just one article on this case is “GM firm sues Canadian farmer”, BBC News Online. http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/779265.stm
*** 2002. Seeds of doubt: North American farmers’ experience of GM crops. Soil Association. http://www.soilassociation.org/seedsofdoubt.
The Organic & Non-GMO Report July 2006.
The Organic & Non-GMO Report March 2009.
The Organic & Non-GMO Report July/August 2009.
 
© ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА - ПАВЛИКЕНИ, SOYBEAN EXPERIMENTAL STATION - PAVLIKENI | Изработка: bgsite.eu
Webdesign auf Usedom and Joomla